П Р И С Ъ Д А

                            76

18.07.2019 г. гр.  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, наказателно отделение, на осемнадесети юли  две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЙОРДАНКА СУКНАРОВА

       НАТАЛИЯ КРАЙЧЕВА

 

При секретаря КАМЕЛИЯ СПАСОВА и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив ГЕОРГИ ПЕНЕВ, след като разгледа докладваното  от председателя НОХД  № 241 по описа за 2019 г. по описа на съда, след тайно съвещание,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.З.Д. - роден на ***г. в гр.***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, ***, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, на 02.03.2018 г. в гр. Пловдив умишлено да е умъртвил Ж.Д.Д. от гр.***, като убийството да е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 304 от НПК във вр. с чл. 12 ал. 1 от НК  го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.119, вр.чл. 115 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.З.Д. за ВИНОВЕН в това, че на 02.03.2018 г. в гр. Пловдив е държал огнестрелно оръжие - пистолет марка „Валтер“, модел „РН“ 9 х 19 мм и боеприпаси за огнестрелни оръжия - 16 броя патрони 9x18 мм. и 1 бр. патрон с надпис „1947 GFL 9 М 38”, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр.чл.54 от НК  го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66 ал. 1  от НК ОТЛАГА изтърпяването на горното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК от горното наказание лишаване от свобода ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият И.З.Д. е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 02.03.2018г. до 06.03.2018 г.

ПОСТАНОВЯВА да се върнат на подсъдимия И.З.Д. веществените доказателства, намиращи се на съхранение при домакина на Второ РУ - МВР Пловдив:

-                Тъмно синьо долнище, вълнено, отзад с емблемата на „Адидас“,

-                Памучен пуловер марка „Адидас“, бял на цвят с тъмносиньо в горната част, размер “XL” ,

-                Предмет с дължина 24 см, като от единия край изглежда като брадва, а в другия край - като отвертка,

-                Сгънат нож с кафява дръжка с дължина 12,5 см. в затворено състояние и острие с размер 10 см и надпис “Browning” ,

-                1 бр. синджир от жълт метал с дължина 76 см,

-                1 бр. кръст - висулка от жълт метал,

-                1 бр. тениска черна на цвят, с къс ръкав и надпис отпред „EVERLAST BOXING” и кръгла емблема на десния ръкав,

-                1 бр. светлосива трикотажна блуза с дълъг ръкав с надпис отпред в лявата горна част “Adidas”,

-                1 бр. спортно долнище с къси крачоли, черно на цвят и надпис на левия крачол в жълт цвят “Adidas”,

-                1 бр. черно яке с по три бели канта на ръкавите, с надпис и лого на “Adidas” на горната лява част отпред,

-                1 бр. тъмно синьо яке с по три бели канта на ръкавите, с надпис и лого на “Adidas” на горната лява част отпред,

-                2 чифта мъжки джапанки, както следва едните са черни с бели линии, наподобяващи емблемата на „Адидас“ и номер на подметката „12“, вторият чифт са сини на цвят с надпис „Арена“ и № 46,

-                1 бр. светлосиво на цвят платнено долнище с надпис “Adidas”, изписан вертикално в горната част на десния крачол,

-                Мобилен телефон марка „Айфон“ с ИМЕИ № ***

 

           ПОСТАНОВЯВА да се унищожат като вещи без стойност веществените доказателства, намиращи се на съхранение при домакина на Второ РУ - МВР Пловдив:

-                Комплект за изземване на следи от изстрел от мобилен телефон марка „Айфон“ с ИМЕИ № ***,

-                Комплект за изземване на следи от изстрел от лява и дясна ръка, лице, коса и ръкава на лявата ръка от лицето Н.К.К.,

-                Комплект за изземване на следи от изстрел от лява и дясна ръка на лицето Д. Й.Б.,

-                Комплект за изземване на следи от изстрел от лява и дясна ръка на лицето И.З.Д..

-                Тъмно синя шапка с козирка с надпис „SPORT”,

-                Черно шушляково яке,

-                Черна тениска с надпис „Istanbul”,

-                Бежов пуловер с дълъг ръкав,

-                Кафеникав пуловер на райета с дълъг ръкав,

-                Тъмно спортно долнище,

-                2 чифта тъмни чорапи с надпис “SPORT”,

-                Чифт плетени ръкавици с бели кантове в горната част,

-                Чифт обувки – боти, черни,

-                Тъмно-зелен шушлеков елек,

-                Ролка черен изолирбанд,

-                Отвертка с обща дължина 35 см. с кафява дървена дръжка, метален конусовиден пръстен в долния край на металната част, с дължина 20 см. и завършва с плоско сплескан връх,

-                Нож със замърсена синьо-сива дръжка, с острие 12 см.,

-                Нож с острие от бял метал, с обща дължина 27 см, острие с дължина 16,2 см. и широчина в широката част 3,5 см., с дръжка в червен и бял цвят,

-                Два броя листове със зацапвания по тях с червеникаво-кафяв цвят. Салфетка със следа върху нея с червеникаво-кафяв цвят.

-                Скоба част от катинар,

-                Катинар - парче метал с ключалка,

-                Парчета люспи боя в зелен и оранжев цвят,

-                Метална люспа меден цвят,

-                Марля с изсушена ВД11,

-                Марля с изсушена ВД12,

-                1 бр. сърдечник от куршум,

-                Обтривки от лек автомобил БМВ, с peг. № *** - от тавана, задна лява врата на автомобила и задна дясна врата,

-                Обтривка - дунапренен тампон на петно от задна част на автомобил БМВ с per. № ***,

-                Марли от два броя проби от червено вещество от тротоара на бул. „***“ в близост до бетонна площадка,

-                Флаш памет, марка “Sandisk”, черно-червена на цвят - съдържаща информация от охранителни камери на „***“ гр. Пловдив, иззета при оглед на МП - видео-записващо устройство на „*** гр. Пловдив,

-                16 броя гилзи с меднокафяв цвят, с обозначения върху дънните части „10 06“ от патрони с калибър 9x18 мм, останали след изследване по назначена балистична експертиза на 16 бр. патрони,

-   1 бр. гилза с надпис на дънната част „1947 GFL 9 М 38” от 1 бр. патрон с калибър 9x19, останала след изследване от балистичната експертиза на 1 брой патрон със сребрист куршум, вдлъбнатина отзад и надпис „1947 GFL 9 М 38”.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства, намиращи се на съхранение в НСБК при НИК-МВР гр.София: гилзи 9x19 мм — 3 броя (“GECO 9mm LUGER” — 2 бр. ; S&B 9 mm LUGER-1 бр.); куршум 9x19 мм - 1 брой и ризница 9x19 мм - 1 брой, да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

         ПОСТАНОВЯВА да се върнат на наследниците на починалия Ж.Д.Д. - З.Г.А. и Д.Д.Д. веществените доказателства, намиращи се на съхранение при домакина на Второ РУ - МВР Пловдив:

-                Мобилен телефон „Самсунг“, черен на цвят с ИМЕИ № ***, ведно с батерия и СИМ карта към „Теленор“ с № *** - повреден в горната част на дисплея и пластмасовата част,

-                Черен на цвят портфейл с намираща се в него банкнота, стара, извън употреба с номинал 5 лева, скъсана на две парчета и син на цвят калъф за банкова карта,

-                Пръстен от бял метал с кръгла плоча отгоре и с черен кръгъл камък.

         - 1 бр. банкнота с номинал 10.00 лева и два броя банкноти с номинал 2 лева, намерени в елек, с който е бил облечен починалия Ж.Д.Д..

         ПОСТАНОВЯВА да се върнат на О.К.К. веществените доказателства, намиращи се на съхранение при домакина на Второ РУ - МВР Пловдив:

-                1 бр. рекламна табела с размери около 40 на 60 см., метална бяла на цвят, с изображение от едната страна на мъж с черен потник и надпис в горната част “GENESIS”, а от другата страна изображение на жена с боксови ръкавици и с надпис в горната част “Ann-G”

-                DVR видео записващо устройство, със сериен номер ***, ведно със захранващ блок, иззет при оглед на МП от магазин „***“ на ул. „***“ № ***, гр. Пловдив;

-                Флаш памет, марка “Verbatim”, бяло-синя на цвят - съдържаща информация от видео-записващо устройство на магазин „***“ ул. „***“ № ***, гр. Пловдив - иззета при оглед на МП от магазин „***“ ул. „***“ № ***, гр. Пловдив;

ПОСТАНОВЯВА да се върнат на Н.К.К. веществените доказателства, намиращи се на съхранение при домакина на Второ РУ - МВР Пловдив:

- 1 бр. мобилен телефон марка „Леново“ с номера ИМЕИ 1 № *** и ИМЕИ 2 № ***,

- 1 бр. черно на цвят яке, с два джоба отпред с ципове и един джоб в горната част от ляво с етикети на горния джоб и в долния край на якето от ляво в червен цвят с надпис “LEVIS” и с червен етикет от вътрешната страна под яката с надпис “LEVIS” и изписан размер „XXL”.

           ПОСТАНОВЯВА да останат приложени по делото - компакт дисковете, намиращи се  на л.77 от том І, на л.66 от том ІІ, на л.97, л.99, л.101 и л.148 от том ІІІ от досъдебното производство.

ОСЪЖДА подсъдимия И.З.Д. на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на държавния бюджет направените на досъдебното производство разноски в в размер на 3292,13 лева /три хиляди двеста деветдесет и два лева и 13 стотинки/ за експертизи.

Останалите разноски за експертизи в размер на 4586,74 лева остават за сметка на Държавата, а направените разноски от частните обвинители остават за тяхна сметка.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                   2.

 

 

Мотиви към присъда по НОХД № 241 / 2019 г. по описа на ПдОС

 

ОБВИНЕНИЕ  И  СТРАНИ

 

Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.З.Д. за две престъпления от общ характер: 

-         по чл. 119, вр.чл. 115 от НК, за това, че на 02.03.2018 г. в гр. Пловдив, умишлено е умъртвил Ж.Д.Д. ***, като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана,

-         по чл. 339, ал.1 от НК, за това, че на 02.03.2018 г. в гр. Пловдив е държал огнестрелно оръжие - пистолет марка „***“, модел „***“ 9 х 19 мм и боеприпаси за огнестрелни оръжия — 16 броя патрони 9x18 мм. и 1 бр. патрон с надпис „****”, без да има за това надлежно разрешение.

Производството протече по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. На съдебното производство са конституирани като акцесорни страни – eдинствените наследници на починалия Ж.Д.Д.  л.158 том І от дос.пр - неговите майка и баща съответно З.А. и Д.Д. в качеството им на частни обвинители, съгласно чл.247б ал.2 вр. чл.248 ал.2 вр. чл.76 от НПК. Същите се представляват от повереник.

В съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвиненията със същата правна квалификация на деянията. Счита, че престъпленията са извършени от подсъдимия виновно. По отношение на индивидуализиране на наказанията предлага да  бъдат наложени на подсъдимия наказания лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради изключителното му съдействие на досъдебното производство, да се определи едно общо най-тежко наказание и се отложи неговото изтърпяване по чл.66 от НК, да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан. Взема отношение относно съдбата на веществените доказателства.

ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ и техния ПОВЕРЕНИК адв.Кр.Е. пледират за  ефективно наказание лишаване от свобода, ориентирано към максималния размер. В противовес на прокурора твърдят, че подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност, като строгостта на наказанието ще има ефект и относно реализацията на генералната превенция.  Акцентират на обстоятелства, извън описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия, но които се съдържат в доказателствени източници, приложени по делото, от които правят своята интерпретация за личността на дееца. Желаят да им бъдат върнати конкретни веществени доказателства, предявени им на съкратеното съдебно следствие.

ЗАЩИТНИЦИТЕ на подсъдимия адв.Г.К. и Г.В. не оспорват фактическата обстановка, предвид протеклото производство по чл.371 т.2 от НПК, но акцентират на липсата на явно несъответствие на характера и опасността на нападението по смисъла на чл.12 ал.2 от НК, поради което желаят подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.119 вр.чл.115 от НК. В противен случай пледират за условно наказание, каквото да се определи и за престъплението по чл.339 ал.1 от НК и наблягат на безупречния личностен и професионален облик на техния подзащитен.

ПОДСЪДИМИЯТ призна изцяло обстоятелствата, описани в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на пренията той изрази съжаление за стореното и загубата на човешки живот, който за него е на първо място като личност и лекар, а в случая единствено е защитавал своя живот.  Иска от съда справедливост в последната си дума.

 

СЪДЪТ, след като обсъди доводите и съображенията на страните в пледоариите по същество, ръководейки се от закона и въз основа на вътрешното си убеждение, формирано от доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

             

ДЕЯНИЕ

 

Подсъдимият И.З.Д. е роден на *** ***, живее в същия град на ул. „****“ № **. Има завършено медицинско образование. Работи като лекар-рентгенолог и образна диагностика в УМБАЛ „***“ и ДКЦ *** в гр. Пловдив. Не е женен,  живее на съпружески начала със свид. Ж.Ж. и имат две деца - на 6 и 3 години. Не е осъждан.

Пострадалият по делото Ж.Д.Д. бил роден на *** ***. Живеел без сключен граждански брак със свид. Н.С.С.. Д. бил осъждан девет пъти за различни престъпления от общ характер. Последното  наказание изтърпял на 27.03.2014 г. Не полагал общественополезен труд. Въпреки осъжданията си, продължавал да върши кражби и с получените средства издържал себе си и свидетелката С.. Вечер излизал да краде от домове. Употребявал наркотици - хероин и морфин, някои от които му купувала свид. С.. Употребата им водела до изявена възбудна симптоматика, създава чувство за удоволствие и прилив на енергия, за съвършеност и сила.

            На 01.03.2018 г. след 22:00 часа, отново след употреба на морфин, закупен от Н.С. *** Ж.Д. излезнал, за да извършва кражби. Бил облечен с черно яке, кафяв шушлеков елек върху якето, черен панталон, в който си държал портмонето и черен анцуг върху него. Бил обут с черни кубинки и носил на главата си тъмносиня шапка с козирка. Взел със себе си ножове, отвертка и клещи.

            След полунощ влезнал в двора на жилищна кооперация на ул.“****“ № *** в гр.Пловдив, за да открадне нещо. Там на етаж 2 живеел подс. И.Д.. В двора към кооперацията имало шест гаражни клетки, първата от които подсъдимият ползвал за работилница. От южната страна на двора се намирала едноетажна постройка, обособена като магазин за хранителни добавки „***“, който Д. отдавал под наем на свид.О.К.. Последният имал за обекта рекламна метална табела с размери 40 на 60 см., бяла на цвят с изображение от едната страна на мъж с черен потник и надпис, а от другата страна изображение на жена с боксови ръкавици и с надпис. Табелата свидетелят бил оставил в гаража на подсъдимия. Между кооперацията и магазина имало алея, водеща към двора и гаражните клетки. Същата вечер подсъдимият бил сам в дома си, тъй като извършвал ремонт на жилището си. Жената, с която живеел на съпружески начала – свид.Ж.Ж. и двете им деца били в с. К. при родителите й.

            Около 01:30 часа на 02.03.2018г., минавайки през детската стая, от прозореца на която имало видимост към двора и гаражните клетки, подс. Д. забелязал, че свети лампата в работилницата му. Помислил, че я е забравил, но решил, че няма да слиза специално за това и ще я изключи сутринта, когато отива на работа. След известно време, отново минавайки през детската стая, му направило впечатление, че лампата вече не свети и вратата на гаража му до работилницата е леко открехната. Това го озадачило и той решил да слезе на двора и да провери. Той си помислил, че е извършена кражба, като видял открехнатата врата и тръгвайки от етажа, на който се намирало жилището му надолу, взел със себе си пистолет марка „****“ модел „****“, за който не притежавал разрешително. Пистолетът бил зареден с патрони, за които също нямал разрешително за притежаване. Подсъдимият слязъл на двора и се насочил към работилницата и гаражите. В лявата си ръка държал мобилния си телефон с включено фенерче, а в дясната пистолета с насочена надолу цев. За да провери миналата през главата му мисъл, че може да е извършена кражба, Д. се насочил първо към гаража, виждайки открехнатата врата. Там се намирал пострадалия Ж.Д., който приготвял различни предмети за изнасяне в найлонови торби. В този момент Д. забелязал движение отдясно на него и видял юмрука на Д., насочен към лицето му. Инстинктивно се дръпнал назад и излезнал от  гаража, но изпуснал телефона си. Веднага след това забелязал срещу него бързо да се насочва пострадалия Д., който хвърлил рязко и силно към подсъдимия намиращия се в него нож, който предварително бил взел със себе си. Подсъдимият Д. успял да отскочи назад и да се завърти като в същия момент усетил остра болка в десния крак от вътрешната страна на глезена в резултат на хвърления нож. Тогава подс.Д. произвел изстрел във въздуха, като предупредил Ж.Д. да се предаде. Вместо да се подчини последният отново хвърлил срещу подсъдимия с голяма сила друг предмет. Точно в момента на замахването с този предмет, подс.Д. стрелял в посока на Ж.Д., откъдето бил хвърлен предметът. След произвеждането на изстрела Ж.Д. се скрил обратно в гаража. Д. отново му казал да излезе навън и да се предаде, но вместо да направи това, намиращият се в гаража Д. много бързо излязъл оттам, псувайки Д. и държейки в ръцете си металната правоъгълна рекламна табела за магазина на свид.К., се засилил към подсъдимия, заплашвайки го, че ще го заколи. Д. произвел още един изстрел в посока на нападателя, за да го сплаши. Тъй като Д. не се спрял, подс.Д. се опитал да стреля още веднъж по него, но не успял. Точно в този момент Ж.Д. хвърлил табелата към подсъдимия и го ударил в дясното рамо и лакът. Получавайки този удар подс. Д. побягнал от мястото, където се развивали описаните събития в посока пазара на ул. „***“, а нападателят му избягал в противоположната посока - към бул. „***“.

            След известно време Д. се върнал в двора, за да потърси телефона си и го намерил в близост до гаражната клетка и се обадил на свой приятел — свид. Н.К.. Подсъдимият го  помолил да дойде до дома му. Свидетелят К. се отзовал, а  Д.  му разказал за случилото се. Двамата се качили до апартамента, в който живеел подсъдимия. На площадката на стълбището пред жилището подс.Д. дал оръжието, с което бил стрелял, на свид. К., да го държи, след което влязъл в жилището. Малко след това се върнал с найлонова торбичка, взел оръжието от свидетеля и го сложил в торбичката след което го прибрал в жилището си. Двамата със свид. К. тръгнали да обикалят в района, като основно се движили по бул. „***“ гр. Пловдив и околните улици около жилището на Д.. След това се разделили и всеки се прибрал в дома си. Малко след това подсъдимият отново излязъл като взел със себе си оръжието - пистолет марка „****“, модел **** и го изхвърлил в контейнер за отпадъци, намиращ се до Университета за хранителни технологии гр. Пловдив.

От своя страна пострадалият Ж.Д.Д., след като побягнал в посока бул. „***“, на около 105 метра от двора на подс.Д. легнал върху капака на лек автомобил „***“, паркиран на обособено паркопространство до западната ограда на сградата на Областната управа на гр. Пловдив, където умрял. Той бил забелязан около 7:15 сутринта от И.С., която подала сигнал в полицията.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА  И  АНАЛИЗ

 

Съдът при постановяване на присъдата ползва директно, предвид съкратения характер на  настоящото производство протоколите за разпит на обвиняемия и свидетелите от досъдебното производство, справки съдимост и характеристични справки, останалите писмени документи – справки за сметоизвозването на 02.03.18г., от служба КОС, справки БДС, справки ГРАО, справки по чл.159а от НПК, събрани на досъдебното и съдебно производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал, както и от протоколите от извършени процесуално-следствени действия –  протоколи за огледи на местопроизшествия, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за огледи на веществени доказателства, за следствен експеримент, фотоалбуми към тях и за тези от тях, за които са изготвени видеозаписи, протоколи за доброволно предаване, от заключенията по всички експертизи – общо 15 на брой, които ще бъдат обсъдени след малко. Фактите се извеждат и от веществените доказателства, приобщени по съответния ред, част от които бяха предявени на страните на съдебното следствие по искане на частните обвинители.

Процесът в съдебна фаза протече по специфичните правила на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият призна всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи, той и защитниците му, да не се събират  доказателства за тях. Същевременно съдът прецени и с определение обяви на страните, че няма да събира доказателства, тъй като събраните в хода на досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и са събрани при спазване процесуалния ред в НПК. В това особено производство различни фактически положения не могат да се приемат за установени, като достатъчна е констатацията на съда по чл. 372 ал.4 от НПК. Принципно поради липсата на спор относно фактите в това производство, съдът не дължи онзи задълбочен и обстоен анализ на доказателствените източници. Въпреки това, за изчерпателност, настоящия съд намира, че следва да посочи освен в съвкупност, но и конкретно кои от фактите, пресъздадени в обвинителния акт от кои доказателствени средства и способи за доказване се извличат.

Свидетели на нападението на пострадалия Д. към подс.Д., произвеждането на изстрелите и отправянето на подсъдимия към ул.***, а на пострадалия към бул. „***“ са лелята и чичото на подсъдимия – Ц. Т. и Д. Т., както и свид.Д. Б., освен заявеното от самия подсъдим. Тези свидетели и свид.Н. Н. са чули и процесните изстрели. Свидетелите В. Т. и Т. Д. като екип на ЦСМП са посетили местопроизшествието и са видели трупа на пострадалия върху автомобила на свид.Б.  Косвени за инкриминираното събитие са показанията на  свид.Ж.Ж. - жената с която подсъдимият живее на семейни начала. От изложеното от нея се установява, че имат две деца, че процесната нощ е бил сам. Тя разбрала, че подсъдимият е бил гонен от крадеца, бил паднал, имал рана на крака. Относно нараняването на крака – причината за това и механизма на причиняването, съдът ще изложи по-долу относимите доказателства.

Липсва причастност към фактите от значение за казуса, изводимо от показанията на свидетелите Т.Т.и Н.К., но те са били разпитвани за евентуално произвеждани от тях изстрели с ловно оръжие през нощта на 01 срещу 02 март 2018г., на което отговарят отрицателно. Свид. Х.П. не е чул звук от гърмежи или пиратки през инкриминираната нощ, но заявява, че това му е споделила баба му свид.Н.Н.. Свид.Р. Т. е дал показания във връзка с извършвания у подс.Д. ремонт, но не знае нищо за процесния инцидент. Свидетелите О.К., А. Б. и Г. Т. дават сведение относно фактите, свързани с отдавания под наем от подсъдимия на свид.К. магазин „***“ за хранителни добавки, ситуиран на улицата до входната врата за имота на подсъдимия на ул.**** №**, за рекламната табела 40/60см и къде се съхранявала, поставените на фасадата му вляво и вдясно камери и една вътре в магазина, заснетото от тези камери движение на подсъдимия след инцидента и наличието на издължен предмет като пистолет у него. Записите, ведно със записващото устройство са били предадени на разследващите, направен е оглед на ВД и са били назначени и изготвени технически експертизи. Бил е иззет и записът от сградата на Областна управа Пловдив, също предмет на техническо изследване, за който ще стане реч по-късно. На свид.Б. подсъдимият разказал за боя с крадеца. От свид.Г. Т. подсъдимият поискал да гледа записите на камерите и когато се появил на тях с предмет, който прилича на пистолет, попитал този свидетел дали може да изтрие записа, на което Г. Т. отказал.

Показанията на лицейските служители, разпитани като свидетели А.Т., Н. П., Г. М., И. Б. и К. М. не се ползват при постановяване на присъдата. На първо място в техните разкази не се извеждат лични възприятия от инкриминираната деятелност, а представляват преразказ и обобщение на извършените процесуално-следствени действия в началния етап на разследването, за което по делото са приложени надлежни доказателствени източници. В останалата си част представляват т.нар.“беседа“ с подсъдимия преди да бъде привлечен в качеството му на обвиняем - т.е. те възпроизвеждат извънпроцесуални признания от страна на подсъдимия, без на същия да са осигурени минимално изискуемите гаранции за защита, и най-вече без извършване на разяснение, че казаното от него може да бъде използвано в бъдещ наказателен процес в подкрепа на обвинителната теза. По друг начин казано, подсъдимият е бил в уязвимото положение на задържан, но без да разполага с процесуалната защита на обвиняемо лице при снемане на „обяснения”.

Българската съдебна практика от последните години следва неизменно заключението, че информацията, предоставена от задържан в рамките на „оперативна беседа”, не е годна да бъде основа на осъдителни изводи – решения на ВКС №№ 247-2016-ІІ, 87-2016-ІІ, 273-2012-ІІІ,   599-2014-ІІ, 626-2011-ІІІ. В същия смисъл е и едно от последните решения на ЕСПЧ от 2018г. с български жалбоподател по делото Д. М. срещу България /жалба № 34779/2009г./. В случая свидетелите полицаи, макар и неучастващи в производството в друго процесуално качество и за които е допустимо да бъдат разпитани като свидетели в наказателния процес,  преразказват изявления на подсъдимия, станали им известни чрез заобикаляне на процесуалния ред за снемане на обяснения. Същевременно за признатите от подсъдимия факти, посочени в обвинителния акт, са налице допустими и достатъчно по обем доказателства в подкрепа на самопризнанието му, предмет на анализ в настоящите мотиви.

Свид.М. М. е разпитван във връзка с оръжието на подсъдимия, но не знае за такова. За същите факти е разпитван и свид.Н.К., който разказва за оръжието, наред с възприетото от него след инцидента, като е пристигнал на место, повикан от подсъдимия / в тази насока справки по чл.159а от НПК, техническа експертиза и оглед на ВД – телефонни апарати/. Впоследствие при доброволно предаденото яке от свид.К. и извършеното експертно изследване /л.167-169 том ІІ дос.пр/ са установени капсулни микрочастици в пробата от левия ръкав на якето.

Свид.К., разпитан и пред съдия на досъдебното производство,  дава сведения за това, че е знаел, че подсъдимият Д. има пистолет, виждал го е и го определя, че не е марка Г. или М., а съобразно горната фактология в един момент е дължал инкриминираното оръжие. Видял е процесната нощ и  раната на крака на подс.Д., както и ножа, с който е бил уцелен в крака, както и табелата, с която бил ударен. Двамата тръгнали да обикалят по улиците, за да видят дали нападателя не е някъде наблизо, както и да търсят котката на подсъдимия, последният да си купи цигари и да се разведри, защото бил видимо притеснен. Свидетелят видял и лелята на И. – свид.Т., която питала какво се случва, защото чула шум. На нея свидетелят казал, че е влезнал крадец, който избягал, това й казал и подсъдимият. Решили да не викат полиция, защото крадецът избягал. Свидетелят видял, че в работилницата на И. всичко било разтурено, а много вещи били подготвени за изнасяне. Това са фактите, лично възприети от този свидетел, на които съдът дава вяра.

За самият инцидент показанията на свидетеля К. са производни и не се ценят,  тъй като за тях са налице първични такива – обясненията на подсъдимия и на свидетелите, които лично са възприели една или друга част от самото произшествие, посочени по-горе  - Т., Б., Н., К.. Така, не е вярно, че табелата от магазин ***, с която е бил ударен подсъдимият, е била на улицата пред магазина и оттам я е взел пострадалият Д. и се е върнал с нея да удря Д..  Тя се е намирала в гаража, защото това се сочи от свид.К. /л.127 гръб, том I, дос.пр./, който я е държал там. Това се вижда и на записите на охранителните камери на неговия обект, че тя е поставена на улицата едва след инцидента – след 02,27ч., но не и преди това по отразеното на записа време, като подсъдимият се вижда на видеозаснемането след схватката пред гаража около 02,14ч. със шушляково яке и по джапанки /л.108-128 том ІІІ дос.пр. – Техническа експертиза на ел.устройства/. След това вече на записите от по-късен час е  обут. Не е вярно и това, че подсъдимият е тръгнал да гони крадеца, но се е отказал. Това е в разрез с обясненията на подсъдимия и преките и първични доказателствени факти, изводими от незаинтересования и случаен свидетел на края на разследваното събитие, случило се в имота на подсъдимия – Д. Б. /л.115 т.І дос.пр./. Този свидетел подробно описва в разпита си, че  след като чул третия изстрел, било някъде около 2,30ч., излезнал на терасата и видял мъж, който бягал към ул.***, а в противоположната посока видял силует на друго лице, доста по-дребно от първото, дори според него като дете, с голямо шушлеково яке, което също тичало, и си светело с телефон с копчета, а не със „***“ телефон и се насочило към неговия автомобил ***. От огледа на местопроизшествие е видно, че пострадалият е с такива дрехи и в себе си е имал телефон с копчета и лежи на капака на автомобила марка *** на свид.Б., паркиран пред сградата на Областна управа Пловдив. Така видяното от този свидетел напълно съответства на описаната  фактология в обвинителния акт за тези обстоятелства. На следващо място в подкрепа на възприетото от свид.Б. е и отразеното от вещото лице А. К. в Техническата експертиза за изследване на електронни устройства /л.131-132 т.ІІІ ДП/, който при визуалния преглед на файла от видеозаснемането на сградата на Областна управа Пловдив, в 02,12ч. на 02.03.18г., според фиксираното на записа часово време, е отразил, че в дясната част на кадъра се появява фигура на човек, който носи фенер, която продължава да стои в кадъра до 02,14ч., когато поляга с лице нагоре върху десния калник и предния капак на автомобила и остава до края на записа в същото положение. На това място и в това положение е открит трупа на Ж.Д. на сутринта.

Противоправното нападение с нож на пострадалия Д. към подс.Д., прието в обвинителния акт, се извежда от обясненията на подсъдимия, от намерения нож с острие 12 см., по който е изготвена експертна справка № 721/18г., че по него има следи от кръв, но количеството й не дава възможност да се изследва състава й /л.207-209 том ІІ/, от откритата кръв на местопроизшествието на подсъдимия /ВД №№11 и 12 взети проби за изследване по протокола за оглед л.53-76 том І дос.пр./. Свидетелите К. и Ц. Т. са видели, че подсъдимият  е бос и има кръв по крака, тя е чула и неколкократно виковете „Стой“ на подс.Д., разпитана и пред съдия на досъдебното производство. Заключението на Съдебномедицинската експертиза на живо лице № 248/2018 г. /л.2-5 том ІІІ дос.пр. от 02.03.2018г./, изготвена непосредствено след деянието, констатира прободно-порезна рана в дясна трета на дясна подбедрица, която е в резултат на действие на предмет с остър връх и режещ ръб. Освен това, видно от Допълнителната тройна СМЕ по писмени данни и на живо лице № 274/18г. / л.9-25, том ІІІ дос.пр./ на десния крачол на анцуга, с който е бил облечен в инкриминирания момент подс.Д. е открито срязване от предмет с режещ ръб и наличие на кръв, видно и от протокол за оглед на веществени доказателства л.199-207 том І дос.пр. Установено е от заключението на назначената експертиза на веществени доказателства, че тази кръв е от кръвната група на подсъдимия. Установено е от ДНК експертизата /л.178-181 том ІІ дос.пр./, че иззетите проби ВД №11 и ВД №12 от зацапвания с кръв в двора на кооперацията на ул.**** №** пред гаражите на Д., където се е развил инцидента произхожда от подсъдимия. Видно от изследванията от приобщените проби от зацапвания с кръв на местопроизшествието в двора на имота на подсъдимия, кръв от пострадалия не е открита.

 Нараняването в рамото и лакътя на подсъдимия се установява, че е причинено от хвърлената по него метална правоъгълна рекламна табела, описана по-горе, видно от заключението на Съдебномедицинската експертиза на живо лице № 242/2018 г. / лист 4, том ІІІ дос.пр./, като този удар е причинил травматичен оток по дясната лакътна става на Д.. Експертите по Допълнителната тройна СМЕ № 274/18г. са направили заключение, че травмите, констатирани по тялото на подсъдимия не са от самонараняване /л.25-26 том ІІІ ДП дос.пр./.

Свидетелят В. Т. - лекар Спешна помощ, е констатирала настъпилата смърт на пострадалия Д. и видяла нож в краката му. Това е видял и свид.Т. Д. Ножът е фиксиран и на огледа на местопроизшествие.

Свидетелите Ц. Т., която живее в същата кооперация на подсъдимия и е негова леля, е чула три изстрела през определен интервал от време. Нейният съпруг свид. Д. Т. е съл също три изстрела /за четвърти не е сигурен/. Свид.Д. Б. е чул три изстрела въпросната вечер, като след третия е видял бягащите лица в двете срещуположни посоки. Свид.Н.Н. – три-четири. Звукът от тях определят като от огнестрелно оръжие или от пиратки. Чули са и човешки викове.  Установеното от тези свидетели налага извода за произведени три изстрела, което съответства на отразеното в обвинителния акт относно два изстрела в посока на нападателя и един предупредителен преди това във въздуха. В този смисъл е и Допълнителната комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза /л.84-110 том ІІ дос.пр./ за сигурни данни за поне два изстрела. На същия извод водят и откритите находки при огледа на местопроизшествие на ул.**** №**– побитостите по двете гаражни врати и в стената, намерените остатъци от боеприпаси, обозначени като ВД №№ 1 и 2 и съответно ВД № 3, коментирани и в заключението по ДКСМБЕ /л. 53 гръб, л.54, л.60-63 т.І, л.108 том ІІ дос.пр./.

От заключенията на назначените Съдебномедицинска експертиза на труп и Допълнителна комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза се установява, че в тялото на Ж.Д.Д. е открито едно огнестрелно пронизващо нараняване, започващо от прилежащите тъкани и мускули, левия бял дроб и пронизващо задната повърхност на лявата гръдна половина. Установява се разкъсване и кръвонасядане на паренхима на левия бял дроб, кръв в лявата гръдна кухина 1200 мл и въздух в същата, кръвоизлив по хода на раневия канал и отчупване на долния ръб на левите IX-то ребро и на горния ръб на Х-то ребро. Според експертите смъртта на Д. се дължи на това пронизващо огнестрелно нараняване с входна и изходна рана, разкъсващо левия бял дроб и нарушаващо херметичността на лявата гръдна половина, довело до остра кръвозагуба и остра дихателна недостатъчност, като се касае за огнестрелно еднопроектилно нараняване с прижизнен характер. Смъртта на Д. е настъпила в резултат на посоченото огнестрелно нараняване, при което проектилът е пронизал левия бял дроб и предизвикал допирателно нараняване на паренхима на същия дроб по-ниско. Паренхимното кървене от десния бял дроб е било достатъчно да причини смъртта на Д.. Същевременно му дава възможност след нараняването пострадалият да извършва активни целенасочени движения -  не е бил в безпомощно състояние. В кръга на възможните за него действия влиза и бързото оттегляне от местопроизшествието, включително бягайки на разстояние 100 и над 100 метра. Изстрелът и проектила от него, които са в основата на нараняването и последвалата смърт на постр.Д. са произведени от дистанция по-голяма от 1 метър, считано от цевта на оръжието до тялото на Ж.Д. и не по-голяма от 2,18 метра. Смъртта на Д. е настъпила след сравнително бързо изкървяване, развитие на остра кръвозагуба и бърза смърт в резултат на загуба на кръв. При тази смърт не се изпитват особено продължителни болки и страдания, процесът е сравнително бърз, с бързо намаляване на силите и възможностите за физическа активност. Смъртта е настъпила по обичаен за това нараняване начин.

За намаляване на изпитваните болки и страдания оказвало влияние и употребата и наличието на наркотични вещества. Употребата им преди инцидента е доказано при Д., тъй като Химическата експертиза № 16/2018г. е установила, че в урината и кръвта на постр.Ж.Д. има наличие на наркотични вещества  - морфин, хлоробензофенон – част от бензодиазепиновите лекарствени срадства,  моноацетилморфин – специфичен метаболит, получен вследствие употребата на хероин /л. 125-129 том ІІ дос.пр./.

Свидетелите З.А. и Д.Д. са съответно майка и баща на пострадалия Ж.Д. и дават показания, че последният е бил безработен преди да почине, че живее на семейни начала със свид.Н.С.. Последната в разпита си на досъдебното производство описва облеклото на Ж.Д., с което е излезнал да краде и за тази цел взел отвертка и клещи. Принципно вземал голям нож с кафява дръжка, когато отивал да краде, но го бил изгубил някъде. Преди това дал пари на С. да му купи наркотици. Консумирал наркотика и излезнал да краде. Обявил, че ще се прибере около 3,00ч. през нощта.

 

Подсъдимият И.З.Д. притежавал  пистолет марка „****“ , модел „***“, който в инкриминирания момент държал без да има надлежно разрешение.  С това оръжие Д. е бил по време на описаното събитие и е причинил смъртоносното нараняване на пострадалия Ж.Д.Д.. Това се извежда от заключенията на назначените експертизи – Балистична, Комплексна балистична и физикохимична експертиза, Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, СМЕ на труп, Физикохимични експертизи на веществени доказателства. Проектилът е преминал през тялото на Д., частите от проектил и намерените гилзи на местопроизшествието за изстреляни от едно и също оръжие и са такива, предназначени за стрелба с пистолети калибър 9 мм., каквото е и оръжието, което подсъдимият Д. е признал, че е използвал по време на разследваното събитие.

От заключението на назначената тройна комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза и проведения следствен експеримент се установява при извършване на деянието какво е било местоположението на подс. Д. и на пострадалия Д. в района на местопроизшествието, от какво разстояние са произведени изстрелите, траекторията им – на куршума, причинил смъртоносното нараняване и другия куршум в лявата врата на гаража и рикоширал в стената.

С назначените Физикохимични експертизи на веществени доказателства е изследван капсулният състав на откритите следи от изстрел по веществени доказателства, приобщени по делото, като е направен сравнителен анализ на капсулния състав на намерените следи от изстрел по дрехите и части от тялото на Д. и свид.К. с капсулния състав на намерените и иззети гилзи, проектил и части от проектил. Такова изследване е проведено и за пострадалия Д..

От назначената съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилирането се установява, че по намерения на местопроизшествието цял проектил има наличие на биологичен материал от лицето Ж.Д., което води на извода, че това е проектилът, причинил смъртоносното нараняване на Д.. Същевременно за същия проектил е установено, че е изстрелян от такъв тип оръжие, което подс.Д. твърди, че е ползвал  /лист 137-144, л.178-181 том ІІ дос.пр./.

В хода на извършеното претърсване на жилището на подс.И.  Д. били намерени боеприпаси за огнестрелни оръжия - 16 бр. патрони 9х18 мм. и 1 бр. патрон с надпис „***”, които Д. държал без да има надлежно разрешително за това /видно от протокол за претърсване и изземване /л.167-169 т.І и фотоалбум към него л.174-190 том І дос.пр./. Съгласно заключението на вещото лице Б.Ж. по Балистична експертиза № 253 от 03.04.18г.  /л.189-191 том ІІ дос.пр./ тези 17 бр. патрона представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.

  С оглед обвинението на подсъдимия за извършено престъпление по чл.119 вр.чл.115 от НК на досъдебното производство е изследван и въпросът за евентуалното наличие на уплаха или смущение. На този въпрос е даден отрицателен отговор от  заключението на Комплексната  съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /лист 39-61, том ІІІ дос.пр./. Подс. И.Д. не е бил в състояние на силна уплаха или смущение, бил е улеснен от личностовите си особености, които определят реакциите му в конкретната ситуация. След извършване на деянието подс.Д. е осъзнавал добре естеството му и е предвиждал последиците, което е обусловило напрежение, тревожност и потиснатост, преценени като израз на посттравматично стресово разстройство.

В експертизата е даден отговор и на общите въпроси за психичното здраве и вземяемост на предаденото на съд лице. Установено е от експертите, че подс.И.З.Д. не се води на психиатричен учет към ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Могъл е правилно да възприема и възпроизвежда фактите, които са от значение за делото, както и да дава достоверни обяснения относно тези факти. Настоящият съд кредитира неговите обяснения, като последователни, обективни и логични, защото са подкрепени с анализираните по-горе доказателства, а последните подкрепят и самопризнанието му по чл.371 т.2 от НПК.

 

На съдебното производство се приобщиха актуална справка съдимост за подсъдимия, от която е видно, че не е осъждан до момента. На досъдебното производство не е приобщена справка съдимост за постр.Ж.Д.Д., но такава бе изискана от съда. Видно от същата /л.33-37 съд.пр./ до датата на деянието той е осъждан девет пъти, включително и на ефективни наказания лишаване от свобода, основно за кражби, както и за незаконно държане на огнестрелно оръжие, за противозаконно пречене на орган на властта да изпълни задълженията си по опазване на обществения ред, за принуда спрямо орган на властта.

 

НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА

 

В това изложение съдът ще изложи съвкупно своите заключения по фактите, доказателствата в тяхна подкрепа и по правото, тъй като са неразривно свързани, предвид разглеждания казус. Няма пречка в случай на протекло производство по чл.371 т.2 от НПК, когато то е допустимо от закона и при наличие на всички предпоставки за провеждането му, процесът да приключи с оправдателен съдебен акт на основание чл.12 ал.1 от НК, като съдът се произнесе в рамките на фактическите положения, признати от подсъдимия и обективирани в обвинителния акт. В този смисъл са например Р 362-2013-ІІІ НО ВКС, Р 50-2009-ІІІ /ползваната от съда практика се обозначава по следния начин: номер на решение - година на постановяването му и - съответното наказателно отделение на ВКС/. В сочените казуси  решаващите съдилища от обвинение по чл.116 от НК са приложили с присъдата основанията на чл.12 ал.1 от НК в производство по съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК.

През нощта на 02.03.2018г. подсъдимият слизайки долу в своя имот да провери какво се  случва в гаража му, осветявайки с фенерчето на телефона си, спрямо него започва непосредствено, противоправно нападение. То е недвусмислено обективирано с предприетите от пострадалия действия против личността на подс.Д. и се касае за нападение в процес, което ескалира. Последователно и ясно са описани действията на  нападателя Д. в обвинителния акт, който очертава рамките на обвинението. Така пресъздадените факти са признати от предаденото на съд лице и се подкрепят от обсъдените по-горе доказателствени източници. Първоначално пострадалият замахнал с юмрук да удари И.Д. в областта на лицето, при което последният, за да се предпази, се дръпнал назад и изпуснал телефона си, с който осветявал. Съдебният състав напълно кредитира обясненията на подсъдимия, от който факт се извежда и състоянието на първоначална изненада и наличие на нетипична стресова ситуация предвид затруднената видимост с оглед изпуснатия телефон и липсата на осветление на мястото на произшествието, агравиращи създадената опасност. За изпуснатия телефон подсъдимият непротиворечиво и последователно разказва, в което съдът съзира обективност и логичност на изложението, предвид опоменатото как след като е побягнал извън двора си и се е уверил, че нападателят и той се е оттеглил в противоположната посока, се е върнал пред гаражната врата да търси телефона си, за да се обади на свид.К..

След така започналото нападение над подсъдимия, незабавно Д. се насочил отново към него и хвърлил рязко и силно нож към тялото на подсъдимия. Тъй като Д. отново успял бързо да отскочи назад и да се завърти,  острието на ножа го поразило по-ниско в десния крак от вътрешната му страна над глезена. Тогава, предвид явното и интензивно нападение спрямо него, подсъдимият извикал на нападателя да се предаде и произвел изстрел във въздуха с незаконното оръжие, което носел в себе си.

Тук следва да се направи една вметка, предвид възникналия спор между частното обвинение и защитата по време на пренията за изречените думи от подсъдимия при това му действие. На първо място такива не са посочени в обвинителния акт, но в обясненията си подсъдимият е заявил, че в този момент заредил пистолета, извикал “Полиция, лягай на земята!“, а свид.Т. заявява, че е чула неколкократно подсъдимият да изрича „Стой!“/л.108 т.І дос.пр./. При това положение съдът намира и така е прието и в обвинителния акт, че подсъдимият е предприел вербални действия за вразумяване на намиращия се в имота му непознат, който освен, че е влезнал там с взлом да краде, разбил е катинара и бравата на вратата /видно от огледа на МП/, го е нападнал.

Вместо да се подчини пострадалият продължил нападението си срещу Д. с ожесточение, което принудило дееца да стреля по посока на нападателя. Тъй като нападението продължило, подсъдимият произвел още един изстрел в същата посока. И това му действие, описано в обвинителния акт, е посочено, че е извършено с цел нападателят да бъде сплашен /стр.3, абзац ІІ, изр.3/. Установената по делото с годните доказателствени средства динамика на случката води несъмнено на този извод – за сплашване и отказване на нападателя и с цел отблъскването му. Въпреки това, пострадалият не се спрял, ударил с табелата подсъдимия в областта на дясното рамо и лакът. Предвид липсата на друго средство за защита, това принудило подсъдимият да побегне извън дома си в посока ул.”***”, а същевременно нападателят се оттеглил бързо в противоположната посока към бул.”***”, като си светел с фенерчето на своя телефон. След около 100 метра се установил до автомобила марка ***с рег № *** на свид.Б.. Там е открит починал Ж.Д., като пред тялото му имало нож  със значителни размери с червена дръжка и дължина на острието 16,2см и широчина 3,5см. /л.37 гръб долу, л.44-45 т.І дос.пр./. Такова оръжие е използвал и срещу подсъдимия – с острие 12см. със сиво-синя дръжка, приобщено като веществено доказателство по делото.

Убийството на Ж.Д. подс. И.Д. е извършил при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 ал.1 от НК след започнато от самия пострадал непосредствено и противоправно нападение по описаните по-горе начини, виждайки че е бил установен в имота на подсъдимия да  краде негови вещи. Без значение е какви вещи и на каква стойност е искал противозаконно да отнеме, както възразява частното обвинение. Въпросът е, че подсъдимият в този момент е бил нападнат и с действията си Д. е застрашавал телесната неприкосновеност и живота на подсъдимия.

Очертаната в настоящия казус проблематика изисква решаването на съществения въпрос защитавал ли се е подсъдимият в рамките на допустимите предели на неизбежната отбрана.

Прокурорът счита, че те са превишени, както и частното обвинение, поддържащо държавното, макар по същество да не излагат доводи защо е налице превишение и явно ли е то. На противното становище са защитата и подсъдимият, който  призна фактите по това обвинение. Подсъдимият винаги е твърдял, че е действал по гореописания начин единствено за да се защити. В производството по Глава 27 от НПК в чл.371 т.2 няма изискване за признание на вина. Прочее признаването на фактите, а и на вината, никога не е било панацея за обвинението и никога не е освобождавало съда от решаване на въпросите по чл.301 вр. чл.303 ал.2 от НПК въз основа на доказателствата по делото.

Несъмнено установеното по делото формира случилото се като система от последователни, непрекъснати и не снижаващи своята опасност посегателства от страна на пострадалия към подсъдимия,        на които като отговор на всяко от тях Д. е отговарял с действия, насочени към пресичане, преустановяване на нападението. Подсъдимият е предупредил Д. да се предаде, след което е стрелял във въздуха. Продължаващото нападение от страна на Д., което не намалява по интензитет, осъществено от млад и здрав мъж, употребил и наркотични вещества по-рано, като ответна реакция с цел защита са накарали подсъдимия да стреля към своя нападател, като  единият патрон се е ударил в лявата врата на гаражната клетка на височина по-малко от метър – на 82 см.от долната част на вратата /л.103 т.ІІ ДП – Допълнителна комплексна съдебно медицинска и балистична експертиза/ и е рикоширал в стената също ниско долу – на 68 см от земната повърхност. Побитостта върху дясната врата на гаража е на разстрояние 88см от долната част на вратата. Видно е, че същият е стрелял ниско. И след второто и третото стреляне, нападението не е било отблъснато. След първия изстрел към тялото му, пострадалият е продължил активно да напада подсъдимия, като за последния не е имало никакви обективни данни да е сломил агресията на нападателя.  Както се посочи вече, на местопроизшествието са  открити следи от кръв единствено от подсъдимия Д.. Независимо каква е  последователността на фаталния изстрел спрямо този по лявата врата на гаража, рикоширал в стената, смъртта на Д. е настъпила от един поразяващ проектил, който след като е преминал през тялото на пострадалия се е ударил в дясната врата на гаража и е паднал на земята.

Установено е посредством методите за събиране и проверка на доказателствата, че смъртоносният изстрел е бил изстрелян на разстояние между 1 метър и не повече от 2,18 метра от цевта на оръжието до тялото на убития, т.е. в интервала 1-2 метра и с насоченост отгоре надолу и отпред назад спрямо тялото на Д. /л.108-109 т.ІІ дос.пр. – Допълнителна комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза /ДКСМБЕ/. Това  води на извода за непосредственост и ответност на това действие на подсъдимия на предприетото такова срещу него, и в момент, в който тялото на пострадалия е било приведено напред, т.е. в позиция за нападение, при все, че нападателят хвърлял и опасни предмети – тежки и твърди по структура, с остри и режещи повърхности, Д. е продължил да се нахвърля срещу подсъдимия и заканвайки се.

 

Законът в разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК и задължителната съдебна практика в Постановление № 12/73г. на Пленума на ВС ясно приема, че  активната защита е позволен от закона начин за отблъскване на противоправно нападение върху личността. В постоянната практика на Върховния касационен съд, няма спор, че нападнатият не е длъжен да бяга или да се укрива. Той няма задължение и да търси съдействие от органите на реда или да сигнализира за предстоящо нападение. Това би го лишило от ефективна защита и в повечето случаи това е невъзможно, предвид внезапността на нападението. В същата насока не може да се укорява защитаващият се, че в себе си е имал оръжие, ако го е използвал за защита и отблъскване на нападението. Прочее този институт в преобладаващите случаи, когато има причинена смърт е вследствие използване на оръжие.  Нападнатият не е длъжен да чака да бъде наранен и едва тогава, ако бъде в състояние да се отбранява, да причинява единствено адекватни на нападението вреди, защото в този случай защитата му ще бъде закъсняла и най-често безрезултатна. При все това, установи се, в настоящия случай, че подсъдимият първоначално е опитал да преустанови нападението по вербален и сигнален начин. С действията си той е искал да накара лицето, което се е намирало в неговата собственост, за да краде и който го е нападнал, да се предаде. Към момента на произвеждане поразяващият изстрел, нападението от страна на Д. не е било прекратено, нито отблъснато от предходните опити на подсъдимия да го възпре. Освен това нападателят се е намирал опасно близо до подсъдимия - на около един - два метра от него и в момента когато е прострелян е бил в приведено застрашително положение напред.

Предприетите от подсъдимия мерки за отблъскване на нападението всъщност са били безрезултатни, защото инцидентът е преустановен с нанесения удар с металната табела по тялото на подсъдимия от страна на нападателя Д., а не от действие на отбраняващия се подсъдим, което е накарало последният да побегне в противоположна на дома му посока. Последвалата смърт на Д. след това на мястото, където се е установил, не променя този факт.

Съдебната доктрина и практика са неотклонни във виждането си, че за субективната страна на престъплението се съди от обективно установеното по делото, а не единствено от съобщеното от подсъдимия. В случая престъплението не е осъществено и от субективна страна. 

Деянието по чл. 119, вр.чл. 115 от НК е умишлено /Проф.АНТОН ГИРГИНОВ „Наказателно право на РБ, особена част – относно престъплението по чл.119 от НК „защитата на нападението превишава пределите по чл.12 ал.2 от НК умишлено и без това да се дължи на уплаха или смущение“/. Съгласно Постановление 2/1957 год. на Пленума на ВС престъплението по чл.119 НК /тогава чл.129 от НК, отм. 01.05.1968г./ е умишлено престъпление, затова при извършването му виновният трябва да съзнава, че превишава пределите на неизбежната отбрана.

Доказателствената маса по делото сочи на извода, че подсъдимият не е имал представа, че е отблъснал нападението, или че се е защитавал извън рамките на необходимите предели.

Увреждането на нападателя в случая е от такъв характер, че то е било извършено единствено с цел осуетяване или отблъскване на нападението и то представлява елемент от защитата на подсъдимия срещу това противоправно действие. Прочее изобилна е практиката на съдилищата, както и регламентираното в Постановление  № 12/73г. на ПлВС, че чл.12 ал.1 от НК намира приложение и при реално предстоящо нападение  - при опасност от непосредствено увреждане, без действително подсъдимият да е понесъл телесни увреди. В настоящия случай има и обективирано по несъмнен начин увреждане по тялото на Д., вследствие действията на нападателя. От субективна страна подсъдимия не е искал да засегне по сериозен и дефинитивен начин жизненоважни органи на нападателя, а да преустанови действията му.

За подсъдимия липсва установено умишлено увреждане на пострадалия Д. със съзнание, че деецът превишава пределите на своята защита. Както се посочи, подсъдимият дори не е разбрал, че е отблъснал нападението. В този смисъл резонни са доводите на адв.В., поставяйки под съмнение осъществен състав на деянието по чл.119 вр.чл.115 от НК, когато липсва отблъскване на нападението до приключване на инцидента, до който момент именно се извършват инкриминираните действия. Подс.Д. е заявил на свид.Т., че крадецът е избягал, поради което решил да не се обажда в полицията. Това съобщил на своя приятел К.,  двамата го търсели и след като не го намерили, също решили да не сигнализират за случая. Дали те са го търсели с цел залавянето му и предаването му на органите на реда или за саморазправа, по делото липсват каквито и да е доказателства за това. Изводи, свързани с отговорността на подсъдимия, настоящият може да направи единствено въз основа на годни доказателствени факти. Такива намерения не са обективирани и във фактическата обстановка към обвинителния акт. Те са и извън случилото се преди това нападение и отвърнатото от подсъдимия в рамките на необходимите предели. Инцидентът е приключил по начина, видян от свид.Б.. Очевидно е, че в тази хипотеза, след като нападението продължава и то не е отблъснато към момента на разделяне на участниците в него,  не може да се обоснове съзнавано умишлено превишаване на пределите на неизбежната обрана, защото деецът следва да възприема, че е направил необходимото и достатъчно, за да надвие нападателя, без да му причинява повече вреди, за да го отблъсне. Поисканото от подсъдимия, свид. Г.Т. ако може да изтрие записа, на който се вижда с метален предмет касае единствено обвинението по чл.339 ал.1 от НК. Подс.И.Д. е поискал това, след като е помолил свидетеля да му пусне записа и е видял, че е заснет с оръжието на улицата след инцидента. Подсъдимият в нито един момент не  е криел, че в двора си е имал схватка с непознатия, стрелял е, чували са се викове, станали достояние на съседите му, а местопроизшествието пред гаража му е останало непокътнато, където са открити на сутринта следите от стрелбата при извършения оглед. Притесненията на подсъдимия са били от това, че пистолетът е незаконен /л.25 гръб, том I дос.пр./, а не че го е използвал, защото е считал, че не е увредил нападателя.

В обвинителният акт е посочено, че нападението на постр.Ж.Д. и действително причинените увреждания по тялото на подсъдимия, е предизвикало реакциите на последния, който се е защитавал, но ползвайки по-интензивно средство за отбрана от това на нападателя си е превишил нейните предели. Именно това е основният довод на прокуратурата за осъществяване състава па престъплението по чл.119 вр.чл.115 от НК от страна на подсъдимия И.З.Д.. Посочи се по-горе, че липсата на съответствие между оръжието на отбраняващия се и на нападателя никога не е самостоятелна причина да се приеме съставомерост на деянието по чл.119 от НК. прокурорът приема, че деецът е превишил пределите  на своята отбрана, защото не е било нужно за отблъскване на нападението да се убива нападателя. Нито държавното, нито частното обвинение сочат какъв е бил този друг начин за отблъскване на нападението, за да не се стига до този тежък резултат – смъртта на човек.  Защитаващият се да не стреля изобщо ли, да стреля само веднъж ли, да се цели само в неуязвими места от тялото на нападателя ли, да чака да бъде набит и тогава ли да му отвърне, дори с цената да бъде смъртно ранен?

Ръководейки се от конкретиката на настоящия казус, съдът съобрази и практиката на ВКС относно въпросите на превишението на отбраната и нейната явност. В закона няма легално изискване отбраняващият се да подбере възможно най-лек и безболезнен за нападателя начин и средства на защита, още по-малко да избяга и затова да бъде укоряван, че се е защитавал. Освен това несъответствието следва да бъде явно - “Погрешно е разбирането, намерило място в много съдебни актове,че нападнатият може да се отбранява само по начина и със средствата, съразмерни на начина и средствата за нападение“ - т.7 от ППлВС № 12/73г., „деецът няма задължение да търси помощ от държавни органи и трети лица“ - т.6 от постановлението.

В изложената насока в редица свои решения ВКС коментира явното превишаване на пределите на неизбежната отбрана при трети и четвърти поразяващи изстрели в тялото на нападателя - напр. Р № 349-2011-ІІ НО. В това решение ВКС е приел, че несъразмерността е явна, не поради нееднородност на средствата за защита и нападение, а поради това, че след три изстрела в тялото на потърпевшия, опасността на нападението е намаляла и не е бил необходим четвъртия изстрел във врата. В други решения на ВКС - поради видимо напредналата възраст на нападателя спрямо тази на нападнатия като физическо превъзходство /Р 320-2011-ІІ/; при множество на  брой огнестрелни изстрели с пистолет от упор и близко разстояние, при промяна на посоката им спрямо тялото на жертвата – от крака към жизненоважни области като главата, корема и слабините /Р 308-2013-ІІІ/.

 Преценката за необходимостта на пределите на защитата и тяхното превишаване е винаги конкретна, но в случая са налице и решения на съдилищата в много сходна казуистика като настоящата, решени в полза на защитаващият се подсъдим. Следва да се отбележи, че почти по идентичен начин са решени възникналите на обсъждане и решаване въпроси  в решение № 410 от 2009г. по н.д. № 416/2009г. на ІІІ н.о. на ВКС /Р 410-2009-ІІІ/, в което подсъдимият е бил предаден на съд с обвинения по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 вр.чл.115 от НК и по чл.339 ал.1 от НК. Даден е отговор защо няма превишаване пределите на защитата, въпреки че подсъдимият се е отбранявал с предварително приготвено оръжие /картечен пистолет, незаконно притежаван/ и с по-значим поразяващ ефект от този на нападателя /нож/. В същия смисъл е и Решение № 412 /07.02.2012г. по н.д. № 2028/2011г. ВКС, ІІІ НО.

И в настоящия случай предварителното въоръжаване на дееца за отблъскване на нападението не сочи на извод за превишаване пределите на защитата, и липсата на каквито и да е данни за предварителна нагласа на подсъдимия да използва оръжието не за защита,  слизайки в студеното време /видно от огледите е имало сняг/ долу бос по джапанки да провери какво се случва в имота му.

С мотиви за липсата на явно несъответствие в оправдателни съдебни актове на съдилищата на основание чл.12 ал.1 от НК по обвинения за престъпления по чл.115-116 и по чл.119 от НК, може да се направи съпоставка с настоящия случай, при все, че се касае за различна казуистика и могат да се посочат в изложения смисъл решения – Р № 444-1976-І НО на ВС  /ВС е отхвърлил становището на проверявания съд, че подсъдимият следвало да използва пушката като тояга, а не да стреля три пъти с нея против нападателя, за да не превиши пределите на защитата/, Р 51-2012-ІІІ НО ВКС /намушкване с нож 4 пъти в гръдния кош на пострадалия при юмручен бой/, Р 50-2009-ІІІ, Р 362-2013-ІІІ – последните две след производство по чл.371 т.2 от НПК, Р 238-2013-ІІ НО /нападение с вила и в защита причинено смъртоносно прострелване с огнестрелно оръжие/, Р 112-2013-ІІІ НО на ВКС - при нападение с тояга и хвърляне на камъни, без да е увреден деецът е прострелял нападателя с незаконно притежавано оръжие, доработено в огнестрелно, причинило смъртта на пострадалия /делото е било неколкократно между съдебните инстанции и е имало спор налице ли е превишаване на пределите на неизбежната отбрана, като ВКС е потвърдил оправдателния съдебен акт/.

В решение № 295 от 1983г. на ІІ н.о. сред конкретните обстоятелства, които следва да се анализират при решаването на въпросите за превишаването на пределите на неизбежната отбрана Върховният съд е посочил и фактите, които могат реално да повлияят на съотношението между силата на нападателя и защитаващият се. В настоящия случай постр.Ж.Д.Д. е бил значително по-млад от подсъдимия, здрав, жилав, издръжлив и употребил наркотично вещество, което допълнително е влияело на посочените качества, превъзхождащи физически подсъдимия в упоритото посегателство над личността на отбраняващия се. На употребата на наркотични вещества от пострадалия при осъществяване на неизбежна отбрана ВКС е придал значение в посоченото по-горе решение № 349-2011-II НО.

Превишаването на пределите на неизбежната отбрана е дефинирано в чл.12 ал.2 от НК като явно несъответствие на защитата на характера и опасността на нападението, разгледани и в Постановление № 2/57г. ПлВС.

Характерът на нападението се определя от обществените интереси, които последното застрашава  - при престъпни посегателства от обекта на престъплението, от степента на обществена опасност. В случая пострадалият, многократно осъждан за различни престъпления от общ характер, млад и работоспособен, но безработен, след като е приел наркотични вещества вечерта, се е оборудвал с ножове, клещи и отвертка за извършване на кражби по домовете на гражданите, проникнал е с взлом след полунощ в собствеността на подсъдимия, а когато последният е слезнал да провери какво се е случило, го е нападнал с нож.

Опасността на нападението зависи от вероятността за увреждане на застрашените интереси, която то създава при конкретните условия на неговото извършване, каквато вероятност  е била напълно реално осъществима – пострадалият е предприел активно нападение с нанасяне на удари с опасни предмети по тялото на подсъдимия, в който смисъл са констатирани уврежданията по тялото му, освен това се е заканвал, че ще го заколи, след като вече е хвърлил нож по него, и не се е спрял въпреки виковете да се предаде „Стой!“ и предупредителния изстрел. Начинът на действие на подсъдимия е напълно адекватен на интензивността и опасността на нападението, предизвикани от постр.Д.. В създадената ситуация, въпреки действията на подсъдимия за сплашване на постр.Ж.Д. интензитета на нападението всъщност е нараствал. Така създадената реална и непосредствена опасност от увреждането на интересите, защитени от закона, налагат извод, че подс.И.Д. е имал право на адекватно активно противодействие чрез използване на оръжието си. Ножът също е оръжие, с което може да бъде причинено сериозно телесно увреждане и само поради факта, че предаденото на съд лице е използвало огнестрелно оръжие не може да се приеме, че защитата явно е надхвърлила нападението /в изложения смисъл Р 238-2013-ІІ/. А в настоящия случай следва да се има предвид, че пострадалият е бил открит мъртъв с още един нож в себе си.

За извършване на престъплението по чл.119 вр.чл.115 от НК законодателят не изисква само да е налице несъответствие между защитата и нападението, но то да бъде явно.

Според т.7 ал.2 от Постановление № 12/73г. несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. С други думи такова, което е безспорно. Проф. д-р И. НЕНОВ в „Наказателно право на РБ, Обща част, Неизбежна отбрана“, изд .Софи-Р 1992г. в § 396 т.3 е написал, че чрез приетата безспорност на интензитета на отбранителното деяние спрямо нападението се постига ограничение на случаите на превишение и до обезпечаване на действителна възможност за правомерна защита на обществените и личните интереси от антисоциални посегателства.

От посочената в предходните две страници съдебна практика по чл.119 вр. чл.115 от НК се извежда явно, очевидно несъответствие на защитата спрямо параметрите на нападението, за разлика от настоящия казус.

Проф. д-р АНТОН ГИРГИНОВ в своя труд „Неизбежна отбрана и крайна необходимост“, изд.Сиби, 1995г. пише относно спорността на несъответствието, че всяко колебание у правоприлагащия орган - прокурор или съд по въпроса за спазването на пределите на неизбежната отбрана следва да бъде решавано в полза на субекта на защитата, като се приеме, че тя се е съобразила с изискванията на чл.12 ал.2 от НК – т.е. с характера и опасността на нападението, защото дори и да има несъответствие, то не е явно,  не е безспорно.

Тъй като в случая е налице неизбежна отбрана, която е съобразена с характера и опасността на нападението, за което липсва явно несъответствие, извършеното от подсъдимия не е общественоопасно и не съставлява престъпление, независимо от всички други обстоятелства, включително причинените вреди на нападателя. Прочее в правната теория за понятието „неизбежна отбрана“ е прието, че определението  „неизбежна“ не касае качество на самата отбрана, а неизбежност на вредите, които се причиняват, когато дадено лице се защитава, защото всъщност този институт никога не би се приложил, ако не е налице увреждане на нападателя.

Поради изложеното настоящият съд прие, че подс.И.З.Д. не е извършил престъплението по чл.119 вр.чл.115 от НК по повдигнатото му обвинение и го призна за невинен, действайки в условията на законосъобразна неизбежна отбрана.

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ  И  НАКАЗАНИЕ

 

Подсъдимият И.З.Д. е извършил престъплението по чл.339 ал.1 от НК от обективна и субективна страна.

На 02.03.2018 г. в гр. Пловдив е държал огнестрелно оръжие - пистолет марка „****“, модел „****“ и боеприпаси за огнестрелни оръжия — 16 броя патрони 9x18 мм. и 1 бр. патрон с надпис „***”, без да има за това надлежно разрешение.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият, който е пълнолетен, вменяем, добре информиран и високо образован е съзнавал, че няма надлежно разрешение, но въпреки това се е снабдил с посочените боеприпаси и  огнестрелно оръжие. Той е съзнавал незаконното държане на оръжието и боеприпасите и по този начин е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и ги е целял.

Съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият е държал гореописаното огнестрелно оръжие и общо 17-те патрони, иззети от дома му, които съобразно балистичната  експертиза представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Последните са открити в дома му при извършеното претърсване и изземване на 02.03.2018г.  За пистолета марка „****“, модел „***“ 9х19 мм имат решаващо значение дадените от подсъдимия обяснения на досъдебното производство, с които де факто той признава деянието, пледирано от прокурора и от защитата като обстоятелство, изключително допринасящо за разкриване на обективната истина. Това се отчита и от настоящия съд, въпреки първоначално предприетите опити по прикриване на това противозаконно държане, което се обсъди и в горния параграф. В подкрепа на признатото от подсъдимия са налице и множество еднопосочни косвени доказателства, посочени по-горе относно това обвинение. Установено е, че  смъртоносното прободно нараняване е причинено с посочено по параметри и калибър от подсъдимия оръжие, макар и неоткрито в хода на разследването, с което са били изстреляни откритите проектили. Д. заявява, че е изхвърлил пистолета в зелена наелонова торба,  посочил и местонахождението на контейнера, където е направен и оглед на местопроизшествие в гр.Пловдив на ул.”***” срещу №***. От постъпилите справки от сметоизвозващата компания е видно, че боклукът от това място е бил събран и изхвърлен на първи курс в 08,08ч. на 02.03.2018г. /л.181-184 том ІІІ дос.пр./.

Съгласно заключението на вещите лица по Комплексната балистична и физико-химична експертиза /л.137-144 том ІІ дос.пр./ гилзите, куршум  и парчета от куршум (ризница и сърдечник), иззети при огледа на 02.03.2018г, са изстреляни от пистолет, с характеристиките на посочения от подсъдимия. Били са изстреляни от едно и също оръжие – пистолет кал.9 мм. За придобиване и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси подсъдимият И.З.Д. не е имал надлежно разрешение, факт, признат и от него. В този смисъл е изготвена справка на л.187 том ІІІ от дос.пр. след направена проверка в служба КОС.

 

Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, предвиденото в закона наказание е от две до осем години лишаване от свобода.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Д. за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, съдът намира, че то следва да бъде ориентирано в близък до минималния размер, предвиден в закона, тъй като от данните по делото е видно, че подсъдимият не е лице с обществена опасност, неосъждан, трудово ангажиран в областта на здравеопазването – лекар рентгенолог, без данни за каквито и да било други противообществени прояви. Както се посочи по-горе за изясняване на обективната истина още на досъдебното производство подсъдимият е заявил марката и характеристиките на оръжието, с което е стрелял, и това е проверено от експертизите в областта на балистиката. Дадените от подсъдимия обяснения в тази насока от една страна представляват  съдействие още в хода на досъдебното производство, което съобразно приетото в т.7 на ТР № 1/2009г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК, се отчита от настоящия съд като смекчаващо отговорността обстоятелство, без да има характер на изключително, именно поради това, че той се е „отървал“ от пистолета, преди да заяви готовността си да съдейства за разследването. Нещо, което е укорително е, че подсъдимият след като изхвърлил притежаваното незаконно оръжие, след това виждайки се на записа се е опитал да прикрие този факт. Същевременно без направеното от него пълно описание на вида и характеристиките на оръжието  в обясненията си, като пряко уличаващо го доказателствено средство, разкриването на обективната истина би било поставено пред сериозни препятствия. Относно боеприпасите, те са били открити в дома му, в негово владение са били, т.е. държани от него, и тази факт също е признат от предадения на съд Д..

При гореизложеното съдът намира, че на подсъдимия И.Д. следва да бъде наложено наказание към минимума, но над него, а именно - ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при условията на чл.54 от НК, но при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе, което наказание по правилата на чл.58а ал.1 от НК съдът редуцира на ДВЕ ГОДИНИ. Фактически това е наказанието лишаване от свобода, което ще следва да изтърпи подсъдимият и което фигурира в присъдата като краен резултат от проведеното съкратено съдебно следствие по това обвинение.

Настоящият състав на съда е на мнение, че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед личността на подсъдимия, целите на наказанието могат да бъдат постигнати без то да бъде изтърпявано ефективно. Прочее нищо не налага противното. Касае се за личност с много добри характеристични данни и не е необходимо за поправянето му и превъзпитанието му да бъде изолиран от обществото, като се постанови реално изтърпяване на наказанието. Това не е нужно и с оглед целите на генералната превенция, за реализацията на която е от значение самата неизбежност на наказанието, а не начина на изтърпяването му.  Гореопределеното наказание ще въздейства несъмнено предупредително и върху останалите членове на обществото. А с оглед личността на извършителя, същият за обществото би бил по-полезен работейки в областта, в която е професионалното му поприще, а не за срок от две години да бъде въведен в затвор, след като целите на чл.36 от НК ще се постигнат и с условно наказание и то с минималния изпитателен срок.

Съдът намира за неоснователни направените възражения от повереника на частните обвинители относно високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, тъй като същият започнал да търси котката си Г., след случилото се в двора пред гаража му, вместо да позвъни на тел.112. За отнетия човешки живот подсъдимият е разбрал едва при задържането му.

Несъстоятелен е и доводът за такава опасност, свързан с предявения на страните на съдебното дирене инструмент като брадвичка и отвертка, който подсъдимият държал близо до леглото си, тъй като преди това в дома на неговата съсед и съпруг на леля му - свид. Д. Т. бил влезнал крадец, докато спят /л.112 том І дос.пр./. За този предмет не са инкриминирани каквито и да е факти, а само от притежаването му, без да е забранено това, изводи за завишена степен на обществена опасност на дееца не могат да се правят. Това се отнася и за твърдението за притежавана въздушна пушка от подсъдимия. Такава в дома на подсъдимия не е открита и изявленията на свид.Т. за тези обстоятелства се явяват изолирани.

В хода на съдебното производство се представиха 3 бр.характеристики за подсъдимия от негови съседи и колеги в професията, както и от изпълнителния директор на УМБАЛ *** АД /л.89-94 съд.пр./, които съдът ползва при решаване на въпроса за параметрите на отговорността на подсъдимия. В тези документи И.Д. се очертава като всеотдаен и дисциплиниран професионалист, добър съсед, помагащ на живущите в близост със знанията си, загрижен към хората и състрадателен към животните.

Съдът на основание чл. 59 ал.1 от НК приспадна от наказанието на подсъдимия времето, през което той е бил задържан по ЗМВР за 24 часа, с постановление на ОП Пловдив за срок до 72 часа, считано от 02.03.2018 г. до 06.03.2018г. Нормата на ал.2 от същия член уточнява, че задържането по ЗМВР и НПК от прокурора се приравнява на задържане под стража от съда с постоянна мярка за неотклонение, а съгласно т.1 на ал.1 на чл.59 от НК един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

Съдът при постановяване на присъдата намери, че след влизането й  в сила веществените доказателства, намиращи се на съхранение при Домакина на ІI РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, следва да имат следната съдба:

            Следва да се върнат на подсъдимия И.З.Д. веществените доказателства, които са били открити в дома му в гр.Пловдив, ул.**** № **, иззети са оттам и му принадлежат, не са забранени вещи и не са предмет на престъпление:

Тъмно синьо долнище, вълнено, отзад с емблемата на „***“, памучен пуловер марка „***“, бял на цвят с тъмносиньо в горната част, размер “XL”, предмет с дължина 24 см, като от единия край изглежда като брадва, а в другия край - като отвертка, сгънат нож с кафява дръжка с дължина 12,5 см. в затворено състояние и острие с размер 10 см и надпис “***” , 1 бр. синджир от жълт метал с дължина 76 см и 1 бр. кръст - висулка от жълт метал, 1 бр. тениска черна на цвят, с къс ръкав и надпис отпред „***” и кръгла емблема на десния ръкав, 1 бр. светлосива трикотажна блуза с дълъг ръкав с надпис отпред в лявата горна част “***”, 1 бр. спортно долнище с къси крачоли, черно на цвят и надпис на левия крачол в жълт цвят “***”, 1 бр. черно яке с по три бели канта на ръкавите, с надпис и лого на “***” на горната лява част отпред, 1 бр. тъмно синьо яке с по три бели канта на ръкавите, с надпис и лого на “***” на горната лява част отпред, 2 чифта мъжки джапанки, както следва едните са черни с бели линии, наподобяващи емблемата на „***“ и номер на подметката „12“, вторият чифт са сини на цвят с надпис „***“ и № 46, 1 бр. светлосиво на цвят платнено долнище с надпис “***”, изписан вертикално в горната част на десния крачол.

              Следва на подсъдимия да се върне и неговият Мобилен телефон марка „***“ с ИМЕИ № ***, предаден от него с протокол за доброволно предаване на 02.03.2018г., за целите на разследването и предмет на изследване на Съдебнотехническата експертиза по делото.

 

              Както се посочи по-горе, в тази група веществени доказателства се числи и жълт синджир с дължина 76 см.от жълт метал и кръст от жълт метал към него, за които вещи частният обвинител З.А. поиска да бъдат върнати на нея. В хода на претърсването на 02.03.2018г. от дома на подсъдимия в присъствието на жената, с която живее на съпружески начала Ж.Ж., е иззета наелонова торба с емблема и надпис на магазин Х. обозначена като ВД № 11, в която се намирали дрехи на подсъдимия и въпросният метален синджир с кръст, който свалил заедно с дрехите /л.168 долу, л.169 т.І дос.пр./. Тези вещи са били иззети за изследване заедно с торбата и синджира с кръста в нея и са предмет на физико-химичните експертизи на веществени доказателства. Несъмнено въпросният синджир принадлежи на подсъдимия и следва да се върне на него като правоимащо лице, от което тези вещи са отнети по смисъла на чл.111 ал.2 от НПК. 

 

              Настоящият състав на съда постанови с присъдата да се унищожат следните веществени доказателства като вещи без стойност – иззетите образци за експертно изследване за нуждите на настоящото наказателно производство:

              Комплект за изземване на следи от изстрел от мобилен телефон марка „***“ с ИМЕИ № ****, Комплект за изземване на следи от изстрел от лява и дясна ръка, лице, коса и ръкава на лявата ръка от лицето Н. К. К., Комплект за изземване на следи от изстрел от лява и дясна ръка на лицето Д. Й. Б., Комплект за изземване на следи от изстрел от лява и дясна ръка на лицето И.З.Д..

 

              Съдът постанови да се унищожат и вещите, които е носел със себе си и е бил облечен убития Ж.Д.Д., поради липсата на стойност и лошото състояние, в което се намират, а и предвид липсата на искане за връщането им от страна на наследниците на починалия:

              Тъмно синя шапка с козирка с надпис „***”,Черно шушляково яке,Черна тениска с надпис „***”, Бежов пуловер с дълъг ръкав, Кафеникав пуловер на райета с дълъг ръкав, Тъмно спортно долнище, 2 чифта тъмни чорапи с надпис “***”, Чифт плетени ръкавици с бели кантове в горната част, Чифт обувки – боти, черни, Тъмно-зелен шушлеков елек, Ролка черен изолирбанд, Отвертка с обща дължина 35 см. с кафява дървена дръжка, метален конусовиден пръстен в долния край на металната част, с дължина 20 см. и завършваща с плоско сплескан връх, Нож със замърсена синьо-сива дръжка, с острие 12 см., Нож с острие от бял метал, с обща дължина 27 см, острие с дължина 16,2 см. и широчина в широката част 3,5 см., с дръжка в червен и бял цвят. Съдът по протокола за оглед на местопроизшествие от 02.03.2018г. на мястото, където е открит трупа на пострадалия, не откри фиксирано в същия и иззето веществено доказателство 1 брой клещи. Поради това с присъдата не взе отношение относно това веществено доказателство, но това съдът може да стори  и впоследствие по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК.

 

              В хода на разследването са били иззети редица вещи при извършените огледи във връзка с установяване на следи и техния произход, които също са без стойност и ненужни, след като с тях вече са били извършени нужните за установяване на обективната истина процесуално-следствени действия:

            Два броя листове със зацапвания по тях с червеникаво-кафяв цвят, Салфетка със следа върху нея с червеникаво-кафяв цвят, Скоба част от катинар, Катинар - парче метал с ключалка, Парчета люспи боя в зелен и оранжев цвят, Метална люспа меден цвят, Марля с изсушена ВД11, Марля с изсушена ВД12, 1 бр. сърдечник от куршум, Обтривки от лек автомобил ***, с peг. № *** - от тавана, задна лява врата на автомобила и задна дясна врата, Обтривка - дунапренен тампон на петно от задна част на автомобил *** с peг. № ***, Марли от два броя проби от червено вещество от тротоара на бул. „6-ти септември“ в близост до бетонна площадка, Флаш памет, марка “***”, черно-червена на цвят - съдържаща информация от охранителни камери на „Областна управа“ гр. Пловдив, иззета при оглед на МП - видео-записващо устройство на „Областна управа” - гр. Пловдив.

 

Не следва да се отнемат в полза на държавата, а да се унищожат като вещи без стойност - 16 броя гилзи с меднокафяв цвят, с обозначения върху дънните части „10 06“ от патрони с калибър 9x18 мм, останали след изследване по назначена балистична експертиза на 16 бр. патрони, и 1 бр. гилза с надпис на дънната част „***”, останала след изследване от балистичната експертиза на 1 брой патрон със сребрист куршум, вдлъбнатина отзад и надпис „***”. Това са остатъците от предмета на престъплението по чл.339 ал.1 от НК на подсъдимия, касаещо общо 17 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие, които вече не са боеприпаси - патрони, а части от тях – останали гилзи, вследствие проведенената експериментална стрелба с патроните за нуждите на Съдебно-балистическото експертно изследване.

Поради същите причини съдът постанови унищожаване и на веществените доказателства, намиращи се на съхранение в НСБК при НИК-МВР гр.София: гилзи 9x19 мм — 3 броя (“****” — 2 бр. ; *** 9 mm ***-1 бр.); куршум /проектил/ 9x19 мм - 1 брой и ризница 9x19 мм - 1 брой, като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

 

            При постановяване на присъдата съдът намери, че следва да се  върнат на наследниците на починалия Ж.Д.Д. - З.Г.А. и Д.Д.Д. следните веществени доказателства, които имат стойностно изражение:

            Мобилен телефон „***“, черен на цвят с ИМЕИ № ***, ведно с батерия и СИМ карта към „***“ с № *** - повреден в горната част на дисплея и пластмасовата част; Черен на цвят портфейл с намираща се в него банкнота, стара, извън употреба с номинал 5 лева, скъсана на две парчета и син на цвят калъф за банкова карта; Пръстен от бял метал с кръгла плоча отгоре и с черен кръгъл камък;  1 бр. банкнота с номинал 10.00 лева и два броя банкноти с номинал 2 лева, намерени в елека, с който е бил облечен Ж.Д.Д..

 

            От владението на свидетеля О.К.К. са били иззети следните веществени доказателства, които следва да му се върнат като правоимащо лице:

            1 бр. рекламна табела с размери около 40 на 60 см., метална бяла на цвят, с изображение от едната страна на мъж с черен потник и надпис в горната част “***”, а от другата страна изображение на жена с боксови ръкавици и с надпис в горната част “***”, DVR видео записващо устройство, със сериен номер ***, ведно със захранващ блок, иззет при оглед на МП от магазин „***“ на ул. „****“ № ***, гр. Пловдив; Флаш памет, марка “***”, бяло-синя на цвят - съдържаща информация от видео-записващо устройство на магазин „***“ ул. „****“ № *** гр. Пловдив. Тези вещи са били  иззети при оглед на МП от магазин „***“ ул. „****“ № ***, гр. Пловдив.

 

Следва да се върнат на Н. К. К. веществените доказателства, предадени от него на разследващите за извършване на експертни изследвания в хода на досъдебното производство с протоколи за доброволно предаване  – 1 бр. мобилен телефон марка „***“ с номера ИМЕИ 1 № *** и ИМЕИ 2 № ***, 1 бр. черно на цвят яке, с два джоба отпред с ципове и един джоб в горната част от ляво с етикети на горния джоб и в долния край на якето от ляво в червен цвят с надпис “***” и с червен етикет от вътрешната страна под яката с надпис “***” и изписан размер „XXL”.

 

              С присъдата настоящият съд прие, че следва да останат приложени по делото - компакт дисковете, изготвени и предадени за нуждите на разследването, намиращи се  на л.77 от том І, на л.66 от том ІІ, на л.97, л.99, л.101 и л.148 от том ІІІ от досъдебното производство.

 

            РАЗНОСКИ

 

            В хода на наказателното  производство в досъдебната фаза са направени разноски общо в размер на 7878,87 лева. Част от тях касаят обвинението по чл.339 ал.1 от НК, за което бе признат за виновен подсъдимият и се дължат от него. Това са:

             Комплексна балистична и физикохимична експертиза в размер на 430.68 лв. /л.134-144 том ІІ дос.пр./. От нея се установява връзката на откритите гилзи и части от проектили на местопроизшествието със соченото от подсъдимия оръжие като характеристики и калибър;

            Балистична експертиза - 90.00 лв. /л.189-191 том ІІ дос.пр./, която установява че откритите патрони в дома на подсъдимия представляват боеприпас за огнестрелно оръжие;

            Физикохимична експертиза на веществени доказателства - 758.97 лв., относно изследване на дрехите на подсъдимия, с които е бил облечен в инкриминирания момент и капсулния състав на вещества, получени след стрелба с огнестрелно оръжие;

            Допълнителна физико-химична експертиза на веществени доказателства - 211.88 лв. /л.167-169 т.ІІ дос.пр./;

            Последните две експертизи имат за предмет изследване на капсулния състав на дрехите и телата на съпричастни към инцидента лица – дрехите на подсъдимия и якето на свид.К., доброволно предадено от него. Тези експертни изследвания имат отношение именно към държането на инкриминираното огнестрелно оръжие и боеприпаси и респективно изхвърлянето му или укриването му.

            Комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза в размер на 1407.60 лв. /л.39-61 том ІІІ дос.пр./. Психиатричната експертиза всякога има отношение при решаване на въпросите за отговорността на предаденото на съд лице и неговата вменяемост и психично състояние към инкриминирания момент. Именно и по тази задача експертите са работили. Поради изложеното, заплащането й също се дължи от подсъдимия, независимо, че в нея се разглежда и въпросът за наличието или не на уплаха и смущение, които са относими само към деянието по чл.119 вр.чл.115 от НК.

            Направените разноски за Съдебно-техническа експертиза в размер на  110.00 лв. /л.90-93 том ІІІ дос.пр./ и изготвената експертиза за изследване на електронни устройства - 283.00 лв. /л.104-148 том ІІІ дос.пр./ следва да се възложат също в тежест на подсъдимия. От заключенията на експертите по тях също се прави извод за съпричастността му към деянието по чл.339 ал.1 от НК. Първата експертиза е била назначена за установяване на лицата, изхвърлили оръжието в района на ул.*** срещу № ***, след приобщаване на записи от търговски обекти в района, а втората касае експертно визуализиране и обобщение на информация, добита от електронни устройства, като на част от записите е видно, че подсъдимият  държи предмет наподобяващ пистолет в процесната нощ по предадения запис от свид.К.

 

            Ангажираните способи за доказване чрез назначаване на експертни заключения, опоменати по-горе и относими към разследването за престъплението по чл.339 ал.1 от НК са в общ размер на 3292,13 лева /три хиляди двеста деветдесет и два лева и 13 стотинки/. Ето защо на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да ги заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на държавния бюджет.

 

            Останалите разноски за тройна СМЕ на починало лице - 586.50 лв., допълнителна тройна СМЕ на починало лице — 1246.08 лв., Химическа експертиза на кръв и урина на починало лице - 129.03 лв., Физикохимична експертиза на веществени доказателства - 1057.16 лв. относно поразяването на пострадалия с огнестрелно оръжие и откритите капсулни частици, СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране - 670.76 лв. относно кръвта на подсъдимия на местопроизшествието и от пострадалия по поразяващия го проектил, СМЕ на ВД - 158.22 лв. за кръвта на подсъдимия по дрехите му, СМЕ на живо лице - 70.38 лв. относно нараняванията на подсъдимия, допълнителна тройна СМЕ на живо лице и по писмени данни - 668.61 лв., възлизат на общо 4586,74 лева и касаят единствено разследването на обвинението по чл.119 вр.чл.115 от НК. Тези разноски на основание чл.190 ал.1 от НК остават за сметка на Държавата, предвид признаването на подсъдимия за невинен по това обвинение.

            На същото основание направените разноски от частните обвинители в размер на по 500 лева за всеки от тях /л.157, л.162 том І дос.пр./ остават за тяхна сметка.

 

            По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

            Председател на състава, постановил присъдата: