ПОСТРАДАЛИЯТ

     Кражбата на вещи от дома, отнемането на автомобил, нанасянето на телесни повреди, убийството на близък човек са все реални житейски ситуации, много от които, за съжаление, не са рядкост в ежедневието. При тях влизаме в ролята на т.н. “жертва на престъплението” - лицето, което понася вреди от престъпното деяние. Тези ситуации имат своята проекция и в наказателното производство пред съда, чиято цел е не само разкриване на престъпленията и разобличаване на виновните, но и възмездяване на вредите. Те са всички неблагоприятни последици от посегателството върху имуществените ни интереси или личните блага, които законът защитава. Първите са тези, при които са засегнати материални права - най-често претърпени загуби. Стойността на откраднатите вещи, цената на ремонта на удареното МПС, средствата за лечение на телесна повреда са примери за такива вреди. Вторият вид са неимуществените - те са налице при накърняване на живот, здраве, добро име. Такива са физически болки на пострадалия в резултат на нараняването, душевни страдания /скръб и мъка/ по починал близък човек или в резултат на посегателство, увреждане на честта и достойнството и т.н. Разбира се, вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от деянието, по повод на което е образувано и наказателното дело. Претърпялото ги лице е пострадалият. Най-често той е разпитван като свидетел. Наказателно-процесуалният кодекс му предоставя и средства за реализиране на накърнените блага. В съдебното производство Вие имате право да участвате като граждански ищец, частен обвинител и частен тъжител. Вашите права включват и това : да бъдете уведомен за правата си в съдебното производство; да получите защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъдете информиран за хода на съдебното производство, ако изрично сте поискали това и сте посочили адрес за призоваване в страната; да обжалвате актовете, които водят до прекратяване или спиране на съдебното производство; да имате повереник- така в съдебното производство се нарича упълномощения от Вас адвокат.

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ

      Гражданският иск е средство за обезщетяване на вредите - претенция за възмездяването им в парично изражение, която се предядвява от претърпелия вреди в резултат на деянието, предмет на обвинението по конкретното дело. Искът се насочва срещу обвиняемия /подсъдимия/ и лицата, които наред с него или вместо него носят отговорност за причиненото с деянието. Този иск предявявате с молба, която може да депозирате и устно пред състава на съда. Молбата Ви трябва да съдържа имената на лицето, срещу което се насочва престъплението, от което са причинени вредите, техния характер и размера на претендираното обезщетение. Разбира се, трябва да посочите и делото, по което предявявате иска. При неимуществени вреди размерът на обезщетението е равностойността в пари на болките и страданията. При имуществените това най-често е стойността на увредените материални блага, каквато е посочена и в обвинителния акт. Посочете точно какви са вредите - напр. стойност на отнети при грабеж вещи, физически болки и т.н. Ваше право е и претенцията за лихва върху горните суми, чийто начален момент е датата на извършване на престъплението. При започване на наказателното дело съдът е длъжен да разясни правата на пострадалите. Това е моментът, в който можете да предявите иска, ако не сте сторили това на досъдебното производство, като крайният момент е започването на съдебното следствие. С тази претенция печелите бързината на наказателния процес и не дължите каквито и да е държвавни такси. С предявяването на иска Вие сте в ролята на граждански ищец в делото, който има право да участвува в него, да представя доказателства, да обжалва актовете на съда и т.н. В присъдата си съдът се произнася и по предявения от Вас иск.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ

      В тази роля може да се окажете, ако сте пострадал от престъпление, което се преследва по общия ред и поискате конституирането като частен обвинител. Началният момент за такова искане е образуването на съдебно производство, а крайният - отново започването на съдебното следствие. Молбата се отправя към съда и може да бъде както писмена, така и устна. Тя трябва да съдържа данни за подателя си, както и за обстоятелствата, на които се основава. Смисълът на тази фигура е правото Ви да участвувате в процеса и да поддържате, наред с прокурора, обвинението срещу подсъдимия, т.е. - срещу лицето, обвинено, че ви е причинило вреди. Можете да сочите доказателства, да се запознавате с делото и въобще да правите искания и да вземата становища не само по въпросите на обезщетението /както е при гражданския ищец/, но и по вината, вида и размера на наказанието. Можете да обжалвате по тези въпроси и актовете на съда, вкл. и присъдата. Разбира се, препоръчително е съчетаването на двете качества - т.е. предявяване на гражданския иск и молба за конституиране в качеството на частен обвинител.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ

      Определена категория престъпления не се преследват по общия ред, а само при наличие на подадена от пострадалия молба - частна тъжба. С предявяването й в съда се образува наказателно дело от частен характер, а подалото я лице /което е и пострадалият/ се нарича частен тъжител. Такива престъпления са обидата и клеветата, леката телесна повреда, кражба, извършена от съпруг или определена категория роднини и т.н. Образуването на наказателното производство тук зависи от преценката на пострадалия. Тъжбата задължително трябва да е писмена, с данни за подателя и с този, срещу когото се подава. В нея трябва да изложите обстоятелствата по случая. Подава се в съответния Районен съд с препис от нея и писмените доказателства и за подсъдимия, като се дължи и държавна такса. Подаването трябва да е задължително в срок до 6 месеца от узнаването за пресъплението. В образуваното дело Вие осъществявате изцяло ролята на обвинител /тук прокурор не участвува/ и не можете да бъдете и свидетел. Имате всички права на страна в производството, като заедно с тъжбата можете да предявите и граждански иск. Неявяването Ви без уважителни причини на делото води до прекратяването му. По принцип то завършва с присъда, но имате възможността за спогодба с подсъдимия или за оттегляне на тъжбата.

НЕОБХОДИМ ЛИ Е АДВОКАТ?

      Законът не изисква задължително участие на адвокат. Но гражданският ищец, частният обвинител и частният тъжител могат да бъдат представлявани от такъв, наричан в процеса “повереник”. Упълномощаването му и сключването на договор за правна помощ става по общия ред, предвиден в НПК и Закона за адвокатурата. Когато гражданският ищец, частният обвинител и частният тъжител представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник по реда, предвиден в Закона за адвукатурата и Закона за правната помощ.

Този текст няма характера на правен съвет. Неговата цел е информиране на обществеността и мотивиране към законосъобразно поведение.