Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е № 1155

№…….. 08.07.2008г. Гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV-ти състав в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.П.

Т.Г.

при участието на секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно гражданско дело № 79 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 – 211 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК отм.), във вр. с § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация Пловдив” ЕАД, с ЕФН 1596000121, със седалище гр. Пловдив, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 236, чрез ст. юрисконсулт Е. против Решение № 128/2007г. по гр. дело № 3647/2006г. по описа на Пловдивски районен съд, X-ти гр. състав, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че въззиваемата – ищца в първоинстанционното производство не му дължи сумата от 287,26 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.03.2002г. – 30.11. 2005г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.07.2006г., както и сумата от 96,37 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2002г. до 24.07.2006г. Жалбоподателят счита, че решението на районния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че цената за мощност не представлява цена на топлинна енергия, тъй като тя е един от компонентите, които се включват в на цената на топлинната енергия. Ето защо моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да признае за установено, че въззиваемата Р. дължи горепосочените суми на жалбоподателя. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата А.А.Р. оспорва въззивната жалба, като счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноските пред въззивната инстанция.

Третото лице-помагач на страната на ответника – „Родопи 20” ООД, с. Куртово Конаре, обл. Пловдивска, не взема становище по жалбата.

В хода на въззивното производство е настъпила промяна в наименованието на жалбоподателя от „Топлофикация Пловдив” ЕАД в „ЕВН България Топлофикация” ЕАД - Пловдив.

Пловдивски окръжен съд намира, че жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване.

След като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.188, ал.1 от ГПК(отм.), съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от А.А.Р., с ЕГН **********,*** против „Топлофикация Пловдив ЕАД”, гр. Пловдив, бул. „Васил Левски” № 236. Ищцата твърди, че е с пожизнено запазено право на ползване на жилище – ап. 72, находящ се в гр. Пловдив, ж. к. „ Тракия”, бл. 94, вх. „В”, ет. 5, състоящо се от 2 стаи и кухня, със застроена площ от 45,78 кв. м., което по проект е с централно парно отопление и БГВ (гореща вода за битови нужди) и се обслужва от топлопреносното предприятие на ответника. През периода 1999г. – юли 2000г. парното отопление в жилището е било изключено, радиаторите свалени, а тръбите пломбирани. Топлата вода също е пломбирана на 07.08.2000г. Излагат се твърдения, че от лятото на 2000г. топлоподаването и горещата вода са спрени централно за целия вход „В”и никой от живущите в него, в частност ищцата, няма качеството на потребител на топлинна вода и не дължи суми за отопление, топла вода, сградна инсталация и такса мощност. Въпреки това дружеството – ответник й е начислило сумата от 287,26 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.03.2002г.-30.11.2005г., както и сумата от 96,37 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.04.2002г.-24.07.2006г., като на 31.07.2006г. е подало молба за издаване на изпълнителен лист. Молбата е уважена и в полза на дружеството е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми, като срещу ищцата е образувано изп. дело № 644/2006г. по описа на 1 район на ДСИ – Пловдив. Ищцата твърди, че тези суми са й начислени без основание, тъй като не се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Прави и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за част от главницата и лихвите, начислени за периода 01.04.2002г.- 30.07.2003г. По тези съображения моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи горепосочените суми, за които ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист. Претендира разноските по делото.

Ответникът „Топлофикация Пловдив” ЕАД чрез ст. юрисконсулт Н. Е. оспорва иска като неоснователен. Излага твърдения, че макар ищцата да не ползва гореща вода и парно отопление, то същата дължи такса мощност до датата, на която вход „В” действително е изключен от абонатната станция – 25.11.2005г.

Привлечено е като трето лице – помагач на страната на ответника дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в жилищния блок, където живее ищцата - „Родопи 20” ООД, с. ****, чрез управителя К. Х.. Третото лице – помагач оспорва иска като неоснователен. Твърди, че към входа на ищцата е имало топлоподаване до ноември 2005 г., поради което по силата на закона до този момент тя е дължала такса сградна инсталация и такса мощност, които са й начислени съгласно разпоредбите на ЗЕ.

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът приема за установено следното:

От нот. акт за дарение № 75/1993г. се установява, че ищцата е дарила на дъщеря си В. К. следния свой недвижим имот - ап. № 72, находящ се в гр. Пловдив, ж. к. „ Тракия”, бл. 94, вх. „В”, ет. 5, състоящ се от 2 стаи и кухня, със застроена площ от 45,78 кв. м., като е запазила за себе си правото да ползва жилището безвъзмездно до края на живота си. Видно от фактури, издадени на името на Р., с № 4523/21.08.2000г., № 9448/24.01.2000г. и № 6201, както и разписка от 19.06.2000г. топлоподаването и подаването на гореща вода към жилището на ищцата са преустановени към 21.08.2000г., като същата е заплатила на ответното дружество всички дължими до този момент суми за потребена топлинна енергия.

Видно от призовка за доброволно изпълнение от 13.09.2006г. Р. е поканена да заплати на ответника сумата от 287, 26 лв., ведно с 96,37 лв. лихви за забава, за които е била осъдена по ч.гр. дело № 6121/2006г. на ПРС, XII-ти гр. състав.

По делото е приложено копие от изп. дело № 644/2006г. на ДСИ при ПРС, I район, със страни: взискател – „Топлофикация Пловдив” ЕАД и длъжник – А.А.Р.. В него се съдържа заверен от ДСИ препис от изпълнителен лист № 357/2006г., издаден от ПРС, XII-ти гр. състав, съгласно определение № 357/03.08.06г.. Р. е осъдена да заплати по изпълнителния лист в полза на Топлофикация сумата от 287,26 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.03.2002г.-30.11.2005г., както и сумата от 96,37 лв. - обезщетение за забава за периода 01.04.2002г.-24.07.2006г ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2006г. до окончателното й изплащане, както и 9,68 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв.

От протокол от общо събрание на етажните собственици, живущи в ж. к. „Тракия”, бл. 94, вх. „Г”, и договор за топлинно счетоводство от 10.12.2001г. е видно, че етажните собственици на вх. „Г” са взели решение и са сключили договор за топлинно счетоводство с третото лице-помагач „Родопи 20” ООД. Между страните не се спори, че живущите във вх. „В” не са сключили такъв договор поради нежеланието им да ползват услугите на ответника. От молба с вх. № 2783/16.11.2000г. се установява, че живущите във вх. „Г” са подали молба за отделяне на абонатната станция № 40, находяща се в бл. 94 от вътрешната отоплителна инсталация на вх. „В”. Приложено е писмо с изх. № 94-01-1606/10.05.2004г. от Топлофикация Пловдив ЕАД, с което се уведомява абонат от вх. „В”, че топлоподаването за вх. „В” е прекратено, като неговите обитатели са останали потребители на битова гореща вода. Посочено е, че нейното отчитане се извършва безплатно от „Родопи 20” ЕООД поради липсата на сключен договор с вх. „В”.

От писмо с изх. № 94-00-4335/24.11.2005г. се установява, че живущите в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл. 94, вх. „В” на 09.11.2005г. са подали молба до „Топлофикация Пловдив” ЕАД за прекратяване на топлоподаването за топла вода и отделяне на инсталацията за битово горещо водоснабдяване на вх. „В” от абонатната станция. На молбата им е отговорено, че отделянето следва да се извърши от фирма, занимаваща се с подобна дейност, като топлоподаването ще бъде прекратено след представянето на протокол за изпълнението на услугата.

В констативен протокол на „Топлофикация Пловдив” ЕАД от 25.11.2005г. е отразено, че вътрешната инсталация за битово горещо водоснабдяване на вх. „В” е отделена и в него не се ползва топла вода. Дадени са препоръки „Родопи 20” ООД да отчете показанията на водомерите на живущите във вх. „В” и да направи уравнителна сметка, след което да спре да се начислява цена за мощност на вх. „В”.

В първоинстанционното производство са изслушани две експертизи – съдебно–техническа и съдебно-счетоводна.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че вх. „В” и „Г” на жилищен блок 94 в гр. Пловдив, ж. к. „Тракия” са включени към топлопреносната мрежа на отоплителна централа „Пловдив – Юг” през 1983г. по молба на домсъвета. Вх. „В” и „Г” се топлоснабдяват от обща абонатна станция, разположена в избеното помещение на блока. През 2000г. е прекратено топлоподаването и снабдяването с битова гореща вода на жилището, обитавано от ищцата. Радиаторите са отделени от отоплителната инсталация с капачки и пломби, а водомера за гореща вода е със затворен кран и пластмасова пломба. Това е отразено и във фактурите, съставени при извършването на тези операции и приложени по делото. През 2000г. топлоподаването към вход „В” е преустановено, а през 2001г. вх. „Г” е минал на топлинно счетоводство към „Родопи 20” ООД. Въпреки че във вх. „В” не се ползва топлинна енергия за отопление и въпреки обстоятелството, че живущите в него не са сключили договор това дружество, същото е извършвало топлинното счетоводство и на двата входа. Дружеството е начислявало цена за мощност и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за живущите във вх. „В” от началото на 2002г. до 25.11.2005г.. Съгласно експертизата цена на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, не е следвало да се начислява на живущите във вх. „В”, тъй като към този вход не е било извършвано подаване на топлинна енергия за отопление. Тъй като входът е ползвал топла вода, нормативно определената с ПМС 67/29.03.2002г. цена за мощност е била начислявана до датата на преустановяване на топлоподаването на БГВ за входа - 25.11.2005г. Цената за мощност е 0.045 лв. с ДДС /куб.м. за пълен отопляем обем месечно за периода 01.04.2002г., като на няколко пъти е била увеличавана с по 0.005 лв. с ДДС/куб.м. Според заключението на вещото лице правилно е определен отопляемият обем на жилището на Р.,***, като цената за мощност е била правилно начислена на ищцата. Съгласно таблицата, приложена към СТЕ на л. 41 от първоинстанционното дело сумата от 252.92 лв. като дължима цена за мощност за периода 01.04.2002г. – 25.11.2005г. е била правилно начислена на ищцата. Сумата от 34,11 лв., дължима като цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация не е следвало да се начислява на Р., тъй като в този период към входа не е било извършвано подаване на топлинна енергия за отопление.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода 01.03.2002г. – 30.11.2005г. ищцата е потребила топлинна енергия на обща стойност от 287,05 лв. с ДДС, представляваща 28.40 лв. ТЕ сградна инсталация (без ДДС) и 210,85 лв. такса мощност( без ДДС), като лихвата за забава за периода от 01.04.2002г. – 24.07.2006г., изчислена помесечно върху всяка месечна сума, е в размер на 96,96 лв. с ДДС.

Разпитана е св. В. К., съседка на ищцата. От показанията й се установява, че в периода 1998-1999г. парното отопление на вх. „В” е спряно и оттогава някои от обитателите на входа ползват само топла вода. През 2000г. топлоподаването към вх. „Г” е било възстановено по желание на обитателите му, като инсталацията за вх. „В” е отделена. От 2000г. насам към него е била подавана единствено битово гореща вода.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че искът е основателен, тъй като процесните суми се дължат от ищцата, но като цена за мощност, а не като потребена топлинна енергия. Съдът е приел, че това основание е различно от посоченото в изпълнителния лист, поради което е уважил изцяло исковата претенция.

Пред въззивната инстанция третото лице – помагач е представило извадка от начисленията по периоди на абоната А.Р.. От тях се установява, че за процесния период на въззиваемата са начислявани такса за сградна инсталация и такса мощност, като сумите са посочени помесечно.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 254 от ГПК (отм.) за установяване недължимост на сумата от 287,26 лв., представляваща неплатена топлинна енергия от ищцата за периода 01.03.2002г.-30.11.2005г., както и сумата от 96,37 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.04.2002г.- 24.07.2006г. Исковете са предявени след получаване на покана за доброволно изпълнение от ищцата да заплати на ответника тези суми, за които същият се е снабдил с изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание – извлечение от сметки. Ето защо за нея възниква правен интерес от установяването, че не дължи горепосочените суми на ответното дружество, поради което така предявените искове се явяват допустими.

По делото не се спори, че ищцата е била абонат на ответното дружество. Установено е от доказателствата по делото и е признато за безспорно между страните, че през месец август 2000г. Р. е преустановила окончателно потреблението на топлинна енергия за отопление и консумацията на БГВ в жилището, за което са начислени процесните суми. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), действала към момента на прекратяване на топлоподаването към жилището на ищцата, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата на чл. 108, ал. 4 от ЗЕЕЕ (отм.) предвижда, че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Те са длъжни да заплащат в срок съответните суми, като при неизпълнение топлопреносното предприятие може да се снабди с изпълнителен лист за тези суми въз основа на извлечението от сметките си. Чл. 108, ал. 1 от същия закон предвижда, че за да се изгуби качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване. Същото е предвидено и в чл. 153, ал. 2 и 3 от сега действащия ЗЕ.

Безспорно е установено по делото, че за периода 01.03.2002г.-25.11.2005г. във вх. „В” на бл. 94 в ж. к. „Тракия”, където е жилището на ищцата, е било преустановено подаването на топлинна енергия за отопление, но се е ползвала битово гореща вода. Според заключението на вещото лице от съдебно-техническата експертиза в този случай не следва да се начислява цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като същата се отделя и се дължи само при използване на топлинна енергия за отопление. Експертизата е компетентно изготвена, съобразена с обстоятелствата по делото и нормативната уредба в областта на топлоснабдяването. Същата не е оспорена от страните. По тези съображения съдът я кредитира. Съгласно изчисленията на двете изслушани по делото експертизи, компетентно изготвени и неоспорени от страните, за процесния период тази сума възлиза на 34,11 лв. с ДДС. Следователно А.Р. не дължи сумата от 34,11 лв., представляваща цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Върху тази сума е начислено обезщетение за забава за периода 01.04.2002г. - 24.07.2006г., възлизащо на 13,82лв. С отпадането на главното задължение отпада и акцесорното, поради което съдът приема, че тази сума също не се дължи от Р..

Ето защо съдът намира, че досежно тези суми искът е основателен. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в тази му част, макар и по други съображения.

Според настоящата въззивна инстанция районният съд неправилно е приел, че основанието, на което се дължат процесните суми е различно от посоченото в изпълнителния лист. На 06.03.2002г. с ПМС 53/06.03.2002г. е приета Наредба за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинната енергия, с която е въведена двукомпонентна система за определяне на цената на топлинната енергия за битови нужди. Тази цена включва цена за мощност в левове за един киловат или за един кубичен метър отопляем обем и цена за енергия в левове за един мегаватчас. Следователно цената за мощност е един от компонентите, включени в цената на топлинната енергия. Цената за мощност е нормативно определена и се дължи от потребителя, независимо че същият няма сключен договор с предприятие за извършване на топлинно счетоводство. Цената за мощност винаги се дължи, ако лицето е потребител на топлинна енергия, дори топлоподаването и подаването на БГВ към жилището му да е преустановено. От изслушаните по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установи начина на нейното определяне и каква е била стойността й за съответните периоди. За процесния период същата възлиза на стойност 252,92 лв. с ДДС, като обезщетението за забава за периода 01.04.2002г. - 24.07.2006г., възлиза на 83,14 лв. Ищцата и въззиваема в настоящото производство оспорва тези суми, като твърди, че част от главницата и дължимите върху нея лихви за забава са погасени по давност. Съдът намира, че това възражение е основателно. С оглед разпоредбата на чл. 155,ал. 1 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Следователно се касае за периодично плащане, а съгласно нормата на чл. 111, буква „в” от Закона за задълженията и договорите те се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Молбата на въззивника за издаване на изпълнителен лист води до прекъсване на давността. Видно от доказателствата по делото същата е била подадена на 31.07.2006г. Към тази дата е изтекла давността за сумите, дължими като неплатена такса мощност за периода 01.03.2002г.-31.07.2003г. Погасената по давност цена за мощност възлиза на стойност 82,16 лв. С погасяването на главницата по давност се погасява и мораторното обезщетение за забава. За този период същото възлиза на стойност 35,85 лв.

При така направените изводи следва, че исковете на ищцата се явяват частично основателни. Същата не дължи на ответното дружество сумата от 34,11 лв., представляваща цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, начисленото върху нея обезщетение за забава в размер на 13,82лв., както и погасените по давност суми - 82,16 лв. цена за мощност за периода 01.03.2002г.-31.07.2003г. и начисленото върху нея обезщетение за забава за периода 01.04.2002г. – 31.08.2003г.. Следователно основателен се явява искът по отношение на общата сума от 116,27 лв., както и сумата от 49,67 лв., представляваща сборът от начислените върху недължимите суми обезщетения за забава. Ето защо съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно в тази му част, макар и по други съображения, и относно тези суми същото следва да бъде оставено в сила.

За разликата от сумата от 136,65 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода 31.07.2003г. – 30.11.2005г., както и сумата от 46,70 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2003г. до 24.07.2006г. искът се явява неоснователен, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в тази му част и искът за тези суми да се отхвърли.

При този изход на спора и като взе предвид направеното и от двете страни искане за присъждане на разноски, съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 и 2 от ГПК (отм.) същите следва да се присъдят на страните съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Следва да се отмени първоинстанционното решение в частта, в която са присъдени разноски, за горницата над съответстващите на уважения размер на иска. Дължимите на ищцата разноски в първоинстанционното производство, съответстващи на уважения размер на иска, се констатираха в размер на 142,19 лв. За горницата над тях до пълната сума от 299,34 лв. решението на районния съд следва да се отмени.

Направените от А.Р. разноски в настоящото производство възлизат на сумата от 240 лв. за адвокатско възнаграждение, от които съразмерно с уважената част от иска „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив следва да заплати сумата от 114 лв..

Ответникът е направил искане за присъждане на разноските както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Пред първата инстанция същите се констатираха в размер на 184 лв. за СТЕ, такси за банков превод и юрисконсултско възнаграждение, а пред въззивната инстанция – 50,67 лв. за държавна такса, такси за банков превод и юрисконсултско възнаграждение. От общата сума от 234,67 лв. ищцата следва да заплати на ответника сумата от 123,20 лв., изчислена съобразно отхвърлената част от иска.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 128/2007г. от 02.11.2007г. по гр. дело № 3647/2006г. по описа на Пловдивски районен съд, X-ти гр. състав в частта, в която е признато за установено, че А.А.Р., с ЕГН **********,*** не дължи на „Топлофикация Пловдив” ЕАД (сега „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив), със седалище гр. Пловдив, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 236 сумата от 136,65 лв.(сто тридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) представляваща неплатена топлинна енергия за периода 31.07.2003г. – 30.11.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2006г., както и сумата от 46,70 лв.(четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2003г. до 24.07.2006г., както и в частта, с която „Топлофикация Пловдив” ЕАД, с горепосочени седалище и адрес на управление, е осъдено да заплати на А.А.Р., с горепосочени ЕГН и адрес разноски за разликата над сумата от 142,19 лв. (сто четиридесет и два лева и деветнадесет стотинки) до присъдения размер от 299,34 лв.( двеста деветдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки), като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на А.А.Р. с ЕГН **********,*** за признаване за установено, че не дължи на „Топлофикация Пловдив” ЕАД (сега „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив), със седалище гр. Пловдив, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 236 сумата от 136,65 лв. (сто тридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща неплатена топлинна енергия за периода 31.07.2003г. – 30.11.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2006г., както и сумата от 46,70 лв.(четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2003г. до 24.07.2006г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128/2007г. 02.11.2007г. по гр. дело № 3647/2006г. по описа на Пловдивски районен съд, X-ти гр. състав в частта, в която е признато за установено, че А.А.Р., с горепосочени ЕГН и адрес не дължи на „Топлофикация Пловдив” ЕАД (сега „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив), с горепосочени седалище и адрес на управление, сумата от 34,11 лв., представляваща цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.03.2002г.- 30.11.2005г. ведно с начисленото върху нея обезщетение за забава за периода 01.04.2002г. - 24.07.2006г., възлизащо на 13,82лв, както и сумата от 82,16 лв., представляваща неплатена такса мощност за периода 01.03.2002г.-31.07.2003г., ведно с начисленото върху нея обезщетение за забава за периода 01.04.2002г. – 31.08.2003г., възлизащо на 35,85 лв., както и в частта, в която „Топлофикация Пловдив” ЕАД е осъдено да заплати на А.А.Р. сумата от 142,19 лв. (сто четиридесет и два лева и деветнадесет стотинки), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, с горепосочени седалище и адрес на управление да заплати на А.А.Р., с горепосочени ЕГН и адрес, сумата от 114 лв. (сто и четиринадесет лева), представляваща дължими разноски пред въззивния съд съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА А.А.Р., с горепосочени ЕГН и адрес, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, с горепосочени седалище и адрес на управление, сумата от 123,20 лв. (сто двадесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща дължими разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на „Родопи 20” ООД, с. Куртово Конаре, обл. Пловдивска, ул. „Първа” № 73 като трето лице-помагач на страната на „Топлофикация Пловдив” ЕАД (сега „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив), с горепосочени седалище и адрес на управление.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.