СВИДЕТЕЛ

ГРАЖДАНСКИ ДЪЛГ ИЛИ НЕПРИЯТНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ -    Длъжностно лице е връчило лично на Вас, на член на семейството Ви, на домоуправителя или на съсед призовка за явяването Ви като свидетел по наказателно дело. В нея са посочени издаващия я съд, номер и вид на делото, час и място на разглеждането му. В повечето случаи знаете за какво става дума - събитие, на което сте бил очевидец или с което сте свързан по друг начин. Нещо повече - вече сте бил разпитван за него - най-често от органите на досъдебното производство /следовател или дознател/. Така или иначе, призоваването Ви означава, че сте необходим за разглежданто и решаването на делото, т.е. необходим сте за осъществяване на правосъдието, защото чрез разпита Ви ще бъде установявана обективната истина. Ето защо, става дума за сериозно задължение.

ВАШИТЕ ПРАВА - В повечето случаи, явяването означава загуба на лично време или нарушаване на други планове и ангажименти, свързани с Вашата работа. Затова, на първо място, законът визира правото на свидетеля да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил /най-често това са пътните разходи/. Кодексът на труда задължава работодателя да освобождава от работа работника или служителя при призоваване в съд като свидетел. Става дума за вид платен отпуск. Явяването пред съда се удостоверява на гърба на призовката Ви, след приключване на разпита. Разноските се заплащат от бюджета на самия съд, като размерът им се определя от съдебния състав и на свидетеля се издава съответен документ, срещу който касата на съда ги изплаща. Свидетелят има право, също така, да си служи с бележки по време на разпита за дати, цифри и въобще обстоятелства, свързани с неговите показания. Той може да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права /например, определение за налагане на глоба, което счита за неоснователно/.

ВАШИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ -   На първо място, длъжен сте да се явите пред призовалия Ви съд. Неявяването без уважителни причини е нарушение, което се наказва с глоба до 100 лева, като се постановява и принудителното довеждане на свидетеля за следващото заседание на съда от органите на съдебната охрана. Ако поради сериозни причини не можете да сторите това на посочената в призовката дата, уведомете предварително съда с писмена молба. Второто основно задължение е да изложите всичко, което знаете по делото и да отговаряте на поставените въпроси - от страните /обвинението и защитата/ и от съда. Следва да знаете, че ако откажете да свидетелствате, извън случаите, когато имате право на това, подлежите на санкция с глоба до 500 лв. Длъжен сте да говорите истината - лъжесвидетелствуването е престъпление против правосъдието. Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 5 години както за съзнателно потвърждаване на неистина, така и за затаяването /премълчаването/ й. Ваше задължение е, също така, да останете на разположение на органа, който Ви е призовал, докато това е необходимо.

ЗАЩИТА НА СВИДЕТЕЛЯ - Има случаи, при които, в резултат на свидетелствуването, може да възникне опасност за живота, здравето, имота на свидетеля, негови роднини или други лица, с които той е в близки отношения. Обикновено това са тежки криминални престъпления и законът предвижда защита, не само за да гарантира осъществяването на правосъдието, но и преди всичко собствената или на близките Ви сигурност. Мерките за такава защита са осигуряване на охрана на свидетеля и запазване в тайна на неговата самоличност. Те могат да се вземат по инициатива на държавните органи, с Ваше съгласие, но могат да бъдат предприети и по Ваша инициатива и искане. Затова, ако считате, че посочената по-горе реална опасност е възникнала или може да възникне, направете пред съда искане за осигуряване на мерки за защита. Не е нужно да чакате самото съдебно заседание - можете да се обърнете към съдията с такава молба и предварително.

ДЕНЯТ НА ДЕЛОТО  -  Опитайте да възстановите в съзнанието си събитието, за което са необходими показанията Ви. Носете със себе си призовката и документ за самоличност. Елате в сградата на съда поне 10 минути преди посочения час, за да можете да намерите залата, в която ще се раглежда делото. Най-често на отделно табло за всяка дата се посочват номерата на делата и съответните зали. Номерът на Вашето дело е записан в призовката. Един съвет, който не е излишен - бъдете прилично облечен, изключете при влизане мобилния си телефон, ако притежавате такъв. Никога не носете оръжие - в съдебните зали не се допускат въоръжени лица, независимо от това, че имат законно разрешение за носене на това оръжие.

РАЗПИТЪТ -   Първоначално се снема самоличността Ви, като се установява и в какви отношения се намирате със страните по делото. Разпитът започва с покана да дадете добросъвестни показания и предупреждение от страна на съда за наказателната отговорност при лъжесвидетелствуване. Следва излагане във формата на свободен разказ на това, което Ви е известно по делото и задаване на въпроси от страна на прокурора /частния тъжител/, другите страни и техните повереници, подсъдимия и неговия защитник. Съдът задава въпроси, след като страните изчерпат своите. Запомнете: ако сте съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра на подсъдимия, можете да откажете да свидетелствувате, без това да носи каквито и да е неблагоприятни последици за Вас.
Запомнете: не сте длъжен да давате показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление Вас, Вашите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг.
При самия разпит е препоръчително да спазвате следното: говорете само истината, отговаряйте на въпросите точно и изчерпателно; не се опитвайте да отговорите на въпрос, който не разбирате - обърнете се към съда с молба той да бъде повторен или обяснен; не се опитвайте да отговорите на въпрос, ако не си спомняте обстоятелстата, за които Ви питат или просто не знаете нищо за тях - кажете това на съда. В крайна сметка, никой не очаква от Вас да знаете всичко или да помните всеки детайл; изслушайте внимателно въпроса, ако е необходимо, помислете и систематизирайте в съзнанието си отговора и след това го изложете. На съда и на страните е необходима истината, а не експресен разпит; излагайте само факти - предположенията не са необходими никому; отговаряйте на въпросите спокойно и ясно, не задавайте сам въпроси на страните, на други лица в залата или на съда, не влизайте в диалог или словесен конфликт с никого, дори ако Ви провокират към това; слушайте съдията и изпълнявайте неговите разпореждания, напр. при възражение срещу зададен Ви въпрос. По време на разпита, ако смятате, че с отговора на поставения Ви въпрос ще уличите в извършване на престъпление себе си, Вашите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг, Вие имате право да поискате от съда да Ви осигури възможност да се консултирате с адвокат.   

СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

КАК СЕ СТАВА СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ? Предложения за назначаване правят Общинските съвети. Първоначално Общите събрания на съдиите определят необходимия брой заседатели за всеки съд. След това Общинският съвет избира своя комисия, която изготвя конкретните предложения. Те се разглеждат на сесия и се изпращат до съдилищата. Общото събрание на съдиите от Апелативния съд избира заседатели за Окръжните съдилища, а Общото събрание на съдиите от Окръжния съд избира такива за Районните съдилища. За да се кандидатирате за тази длъжност, трябва да сте пълнолетен български гражданин, да не сте осъждан на наказание лишаване от свобода за умишлени престъпления, независимо от реабилитацията и да се ползувате с добро име и авторитет в обществото. Необходимо е да подадете молба - съгласие за назначаване до Комисията в Общинския съвет, заедно със свидетелство за съдимост. Документът, който удостоверява избора Ви е препис от протокола от Общото събрание на съдиите.

СЪДЕБНИЯТ ЗАСЕДАТЕЛ - СЪДИЯ ИЛИ ДЕКОРАЦИЯ НА ПРАВОСЪДИЕТО?- Съдебният заседател не е съдия, но е част от съдебния състав, разглеждащ и решаващ делото. В този състав той има еднакви права със съдиите и равен глас с тях. Съдебни заседатели участват в разглеждането на наказателни дела за престъпления, за които се предвижда наказание повече от 5 години лишаване от свобода. Съдебният състав в тези случаи се състои от един съдия и двама съдебни заседатели, но ако предвиденото наказание е не по-малко от 15 години лишаване от свобода или доживотен затвор, съдебните заседатели са трима, а съдиите - двама.

МАНДАТ И ВРЪЗКА СЪС СЪДА -Съдебните заседатели се избират за срок от 5 години. Самите те на свое Общо събрание избират съвет на съдебните заседатели. Този съвет поддържа връзки с Председателя на съда и поставя въпросите в интерес на общата работа и доброто взаимодействие между съдии и съдебни заседатели. Начинът на поставите такива въпроси до ръководството на съда е именно чрез избрания и от Вас съвет.

В СЪДА - Обикновено заседателите се свикват по групи на сесии в рамките на 60 дни за всяка година. Най-често обаче уведомяването за участие в дела става по телефона от длъжностно лице от съда или дори чрез призовка. При получаване на такова съобщение сте длъжен да се явите за разглеждането на делото. Ако сте възпрепятстван, уведомете предварително съда, защото така ще спестите безпричинно отлагане на дела. Работодателят е длъжен да Ви разреши неплатен отпуск за времето, в което изпълнявате задълженията си като съдебен заседател, а възнаграждение при тези случаи Ви се дължи от бюджета на съдебната власт. В деня, в който е насрочено заседание с Ваше участие, елате в съда поне 15 минути преди посочения час, за да намерите залата, в която ще се разглежда делото. Най-често на отделно табло за всяка дата се посочват номерата на делата и съответните зали. Можете да се свържете и предварително със съдията, за да се запознаете с делото. При отлагане на започнато наказателно дело запишете следващата дата и я сверете с бъдещите си ангажименти. Внимателно следете процеса, защото вземане на решение и постановяването на присъда става с Ваше участие. Не забравяйте, че това решение се взема на основата на събраните доказателства, а не по предварително убеждение. Не забравяйте, че всяко обвинено лице се счита невинно до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, в която се установява противното.

ПОСТРАДАЛ

Кражбата на вещи от дома, отнемането на автомобил, нанасянето на телесни повреди, убийството на близък човек са все реални житейски ситуации, много от които, за съжаление, не са рядкост в ежедневието. При тях влизаме в ролята на т.н. “жертва на престъплението” - лицето, което понася вреди от престъпното деяние. Тези ситуации имат своята проекция и в наказателното производство пред съда, чиято цел е не само разкриване на престъпленията и разобличаване на виновните, но и възмездяване на вредите. Те са всички неблагоприятни последици от посегателството върху имуществените ни интереси или личните блага, които законът защитава. Първите са тези, при които са засегнати материални права - най-често претърпени загуби. Стойността на откраднатите вещи, цената на ремонта на удареното МПС, средствата за лечение на телесна повреда са примери за такива вреди. Вторият вид са неимуществените - те са налице при накърняване на живот, здраве, добро име. Такива са физически болки на пострадалия в резултат на нараняването, душевни страдания /скръб и мъка/ по починал близък човек или в резултат на посегателство, увреждане на честта и достойнството и т.н. Разбира се, вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от деянието, по повод на което е образувано и наказателното дело. Претърпялото ги лице е пострадалият. Най-често той е разпитван като свидетел. Наказателно-процесуалният кодекс му предоставя и средства за реализиране на накърнените блага. В съдебното производство Вие имате право да участвате като граждански ищец, частен обвинител и частен тъжител. Вашите права включват и това : да бъдете уведомен за правата си в съдебното производство; да получите защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъдете информиран за хода на съдебното производство, ако изрично сте поискали това и сте посочили адрес за призоваване в страната; да обжалвате актовете, които водят до прекратяване или спиране на съдебното производство; да имате повереник- така в съдебното производство се нарича упълномощения от Вас адвокат.

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ -Гражданският иск е средство за обезщетяване на вредите - претенция за възмездяването им в парично изражение, която се предядвява от претърпелия вреди в резултат на деянието, предмет на обвинението по конкретното дело. Искът се насочва срещу обвиняемия /подсъдимия/ и лицата, които наред с него или вместо него носят отговорност за причиненото с деянието. Този иск предявявате с молба, която може да депозирате и устно пред състава на съда. Молбата Ви трябва да съдържа имената на лицето, срещу което се насочва престъплението, от което са причинени вредите, техния характер и размера на претендираното обезщетение. Разбира се, трябва да посочите и делото, по което предявявате иска. При неимуществени вреди размерът на обезщетението е равностойността в пари на болките и страданията. При имуществените това най-често е стойността на увредените материални блага, каквато е посочена и в обвинителния акт. Посочете точно какви са вредите - напр. стойност на отнети при грабеж вещи, физически болки и т.н. Ваше право е и претенцията за лихва върху горните суми, чийто начален момент е датата на извършване на престъплението. При започване на наказателното дело съдът е длъжен да разясни правата на пострадалите. Това е моментът, в който можете да предявите иска, ако не сте сторили това на досъдебното производство, като крайният момент е започването на съдебното следствие. С тази претенция печелите бързината на наказателния процес и не дължите каквито и да е държвавни такси. С предявяването на иска Вие сте в ролята на граждански ищец в делото, който има право да участвува в него, да представя доказателства, да обжалва актовете на съда и т.н. В присъдата си съдът се произнася и по предявения от Вас иск.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ- В тази роля може да се окажете, ако сте пострадал от престъпление, което се преследва по общия ред и поискате конституирането като частен обвинител. Началният момент за такова искане е образуването на съдебно производство, а крайният - отново започването на съдебното следствие. Молбата се отправя към съда и може да бъде както писмена, така и устна. Тя трябва да съдържа данни за подателя си, както и за обстоятелствата, на които се основава. Смисълът на тази фигура е правото Ви да участвувате в процеса и да поддържате, наред с прокурора, обвинението срещу подсъдимия, т.е. - срещу лицето, обвинено, че ви е причинило вреди. Можете да сочите доказателства, да се запознавате с делото и въобще да правите искания и да вземата становища не само по въпросите на обезщетението /както е при гражданския ищец/, но и по вината, вида и размера на наказанието. Можете да обжалвате по тези въпроси и актовете на съда, вкл. и присъдата. Разбира се, препоръчително е съчетаването на двете качества - т.е. предявяване на гражданския иск и молба за конституиране в качеството на частен обвинител.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ-Определена категория престъпления не се преследват по общия ред, а само при наличие на подадена от пострадалия молба - частна тъжба. С предявяването й в съда се образува наказателно дело от частен характер, а подалото я лице /което е и пострадалият/ се нарича частен тъжител. Такива престъпления са обидата и клеветата, леката телесна повреда, кражба, извършена от съпруг или определена категория роднини и т.н. Образуването на наказателното производство тук зависи от преценката на пострадалия. Тъжбата задължително трябва да е писмена, с данни за подателя и с този, срещу когото се подава. В нея трябва да изложите обстоятелствата по случая. Подава се в съответния Районен съд с препис от нея и писмените доказателства и за подсъдимия, като се дължи и държавна такса. Подаването трябва да е задължително в срок до 6 месеца от узнаването за пресъплението. В образуваното дело Вие осъществявате изцяло ролята на обвинител /тук прокурор не участвува/ и не можете да бъдете и свидетел. Имате всички права на страна в производството, като заедно с тъжбата можете да предявите и граждански иск. Неявяването Ви без уважителни причини на делото води до прекратяването му. По принцип то завършва с присъда, но имате възможността за спогодба с подсъдимия или за оттегляне на тъжбата.

НЕОБХОДИМ ЛИ Е АДВОКАТ? - Законът не изисква задължително участие на адвокат. Но гражданският ищец, частният обвинител и частният тъжител могат да бъдат представлявани от такъв, наричан в процеса “повереник”. Упълномощаването му и сключването на договор за правна помощ става по общия ред, предвиден в НПК и Закона за адвокатурата. Когато гражданският ищец, частният обвинител и частният тъжител представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник по реда, предвиден в Закона за адвукатурата и Закона за правната помощ.

ЗАЩИТНИК

КОЙ И КОГА? Защитникът на обвинения в извършване на престъпление може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. Това е най-честият случай, най-малкото защото такова лице има юридическо образование и необходимите познания. Ваш защитник може да бъде и съпругът Ви, а също възходящ или низходящ роднина. Началният момент, от който защитникът може да участвува в наказателното производство е моментът на привличане на лицето в качеството на обвиняем или моментът на неговото задържане.Органите на досъдебното производство /следователите, дознателите/ са длъжни да обяснят на обвиняемия, че има право на защитник. Нещо повече, тяхно задължение е да му дадат възможност да се свърже с него. Преди да са изпълнили това те не могат да извършват каквито и да е действия по разследването.

УПЪЛНОМОЩЕНИЯТ ЗАЩИТНИК Право на обвиняемия е да реши дали му е необходим защитник, както и да избере конкретното лице, което ще го защитава. При всички случаи обаче то следва да бъде упълномощено от него. Писменото пълномощно, подписано и от двамата, легитимира адвоката като защитник по дадено дело. Ако тази роля се изпълнява от съпруг или роднина, на съда трябва да се представи освен пълномощно и документ, удостоверяващ качеството на лицето /например удостоверение за граждански брак/. Не е необходимо да се издава отделно пълномощно за досъдебното производство, за първоинстнационния съд, за обжалване и т.н. Веднъж подписано, пълномощното важи за цялото производство, освен ако не е уговорено друго.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАЩИТА - Има случаи, при които участието на защитник в наказателното производство е задължително. Това означава, че ако обвиненото лице не упълномощи такъв, съответният държавен орган е длъжен да му назначи защитник. Назначаването става по предвидения в Закона за адвокатурата и Закона за правната помощ ред, като съответният Съвет на адвокатската колегия посочва, по искане на органите на досъдебното производство или съда, адвокат, който да осъществява защитата. Определеният по този начин адвокат е длъжен да се явява като защитник и не може да откаже поемането на защитата на обвиненото лице. Кога защитата е задължителна? На първо място, когато обвиняемият е непълнолетен или когато страда от такива физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам. Наличието на такива недостатъци се установява обикновено с експертиза. Защитата е задължителна и когато делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или наказание лишаване от свобода с минимум не по-малък от 10 години. Друг случай е невладеенето на български език или разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия. Защитата е задължителна и когато интересите на обвинените лица са противоречиви и един от тях има защитник. Обикновено това е в случаите, когато съществува противоречие в обясненията им /напр. единият изобличава другия/. В този случай, както и когато обвиняемият не владее български език, защитник може и да не бъде назначен, ако самото обвинено лице заяви, че не желае такава защита. Законът предвижда задължителна защита и когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието налагат това. Преценката за последното се прави от държавните органи и обикновено е при дела с по-голяма сложност. Защитата е задължителна и когато прокурорът направи искане по отношение на обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение “задържане под стража” или когато обвиняемият е задържан.

ОТНОШЕНИЯТА АДВОКАТ - КЛИЕНТ - Те се уреждат от Закона за адвокатурата. При упълномощен защитник, между него и клиента се сключва договор за правна помощ, в който се уговаря и възнаграждението. То не може да бъде с по-нисък размер от предвидения в специална Наредба на Висшия адвокатски съвет. При задължителната защита възнаграждението на назначения адвокат се заплаща от републиканския бюджет. В наказателното производство защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиненото лице и да съдействува за изясняване на всичко онова, което е в негова полза. Основните линии на защита се съгласуват между тях.

    Този текст няма характера на правен съвет. Неговата цел е информиране на обществеността и мотивиране към законосъобразно поведение.